Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Лични

Размисли след една конфeренция

В края на миналата седмица, една сутрин седнах за няколко часа на една от банките в 252 аудитория на Софийския университет. На конференция, организирана от Сдружението за християнска апологетика “Харта”. Темата: Злото и страданието: техните лица в съвременното общество”. Беше удоволствие човек да чуе встъпителната лекция на д-р Брус Литъл.? По две причини: професионалният начин на организиране и поднасяне на темата и жизнеутвърждаващия мотив, характерен не само за баптизма, но изобщо за протестантството.

Какво си спомням за клането в Батак

Тези дни, около проекта на берлинския Институт за Източна Европа, журналистиката на прикритие наруши правилата. И излезе на открито. Вчера “Труд” направо си беше “Работническо дело”. От по меките времена, примерно 1988-89 година. А Валерия Велева ? — отново в ролята в ролята на Ориана Фалачи.Една италианска журналистка, вече покойница, известна в близкото минало със своя метод на интервю — разпита. Но знаете ли каква разликата между италианката и българката ? Едната обикновено разпитваше много потайни хора, така че всичко си казваха /Хомейни, например/ .

Писмото ми до главния прокурор

ДО ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Г-Н БОРИС ВЕЛЧЕВ

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ГЛАВЕН ПРОКУРОР,

Днес Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА оповести резултатите от своята проверка на кандидатите за народни представители в Европейския парламент.

На масата на Румяна

“Когато отида там горе, ще запазя една голяма маса да сме пак заедно”. Така през 1995 г. Румяна Узунова, вече тежко болна, намира сили да иронизира дори болестта си. 
 

Медиапул, 17 април 2007

 

Няма кой друг да го каже това, освен Румяна, мисля си днес. На нейния рожден ден. И си представям как го е подхвърлила между другото с леко присвитите си кавказки очи. Сигурно по-тъжни, отколкото ги познавам.

Но тогава, в деня, в който с Марко Ганчев и съпругата му стоим на изхода на външни линии на летище София, не мога по-никакъв начин да си я представя. Ще бъда с червена шапчица, казва ми тя предния ден по телефона. Не знам, обаче, че тя ще бъде и с роклята с генералски еполети. И дори само по тази причина няма да е една от върволицата пътници, пристигащи с с полета от Мюнхен.

Малка промяна в програмата ми за седмицата

Най-сетне — нещо за щата и агентурата на ДС у нас. Документът е автентичен и струва ми се за първи път ще получи някаква публичност. Периодът е началото на 50-те години. Дано Марги, жена ми, се справи до края на деня с преписването на документа. По обясними причини няма да оповестя източника на информацията. Документът ще кача без коментар. Сам по себе си той говори достатъчно.

Програмата ми около и след Великден

Христос Воскресе! Много сили за любов и блачестиви дела желая на всички ви! На себе си — още повече. Защото май не е много християнско, това че тези дни пиша и се ровя в архива си. Пък за темите — да не говорим. На така е, когато няма кой бащински да те нахока. За мене светата българска църква е далече-далече. Чак в Барселона, където е параклисчето на отец Иван Бонев, прогонен преди години от бившия служител на ДС Максим. На негово място в Кърджалийската църква днес служи един от онези, които го преследваха по време на комунистическия режим – бившият офицер от ДС Боян Саръев.

Една стара и една още по стара тема

Програмата ми до края на седмицата, а може би и по-нататък

Забелязал съм през годините, че моралът и способностите не винаги вървят ръка за ръка, когато става дума за отделен човек. Т.е. срещал съм хора, за които липсата на морал не е пречка пред техният професионализъм. Ако обаче нещата опират до група хора, нещата изглеждат по друг начин. В този случай безкрупулността и сметкаджийството задължително водят до некадърни действия и дилетантщина. Такъв е случаят и с авторите на последните промени в Конституцията.

Страници