Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Лични

Спомен за Сашо или какво става, когато на добрите им писва

Вчера, докато чаках на опашката пред „Света София” чух мнозина да определят покойника като добър човек, при това с чуство за хумор. Така е. Но понякога и на добрите им писва. И се сещам за снимката на Сашо, излязла през 1996-та в един от юнските броеве на „24 часа”. На нея, бъдещият вицепремиер е гърбом, по риза, със запретнати ръкави, опрял ръце на капака на таксиметрова лада. Край него – суматоха: полицаи, таксиметрови шофьори, разгневени граждани. Текстът под снимката: нещо от рода – я, го виж какъв екстремист е тоя седесар. Ето я и случката накратко.

Сбогом, Сашо!

Лека му пръст на Александър Божков! Отиде си тихо и незабележимо сред лятната политическа суетня. Сигурно се е надявал, сигурно е виждал още живот пред себе си, защото някъде през юни възстанови музикалното си предаване в „Дарик”. С присъщата си доброжелателност в интервюта за медиите и в блога си успя компетентно да предупреди за трудностите, пред които е изправено новото правителство. Но не му е било писано да продължи.

Вече съм на сигурно място

От днес блогът ми се хоства в blogger.com. Решението е принудително по ред причини, най-важната, от които е, че бях подложен на хакерска атака месеци наред. Надявам се, че тук е по-сигурно място. И дори непристъпно за онези, които крадат url адреси, инжектират код или пък просто наливат спам Доколкото ми позволява платформата смятам да възстановя сайта в предишния му вид. Все пак, след няколко дни старият сайт ще бъде достъпен посредством линк. Моля да бъда извинен за причинените неудобства. Те бяха и мои.

Хакнаха ме, но след усилен труд рапортувам, че отново съм тук

­

¬Миналият месец хакнаха блога ми. Предусещах, че нещо ще се случва, покрай наплива за регистрация на потребители със странни имейли, спам-атаки, порнолинкове и ред други неприятности. Направих, каквото можах, но силите бяха неравни. Така че на Цветница хакерът просна своята черна страница с многозначителното: „Hey Admin ! Your Security=0”.

Приписки по страниците на два вестника и един законопроект

­­Из дневника ми през изминалата седмица ­

В два седмичника, които определено се свързват с  дясното се появиха симптоматични публикации. Вестник „Седем”, например отделя цяла страница на проблема с проникващия в страната ни ислямски фундаментализъм. Текстовете са на Григор Лилов, а под линия редакцията все пак съобщава, че е готова да предостави място и за други мнения. Дори и с тази уговорка не мисля, че публикацията е случайна. Страхувам се, че в средите, които стоят зад седмичника, включително и в ДСБ се изкушават от подобен тип реплики по отнощение на ДПС.

Криза с боклука и в моя блог

От известно време имам проблеми с поддръжката на блога. Вече съм наясно, че причината не е нито в мене, нито пък в компанията, където е хостнат сайтът. Шегаджии с далеч повече време и опит от мене правят всичко възможно, за да изпитат нервите ми. Този път номерът им беше виртуално копие на кризата с боклука в София. Така под няколко постинга от преди две години се появиха стотици коментари с линкове към порносайтове. Със всичките последици, произтичащи от това. По тази причина, докато реша проблема се наложи да дезаактивирам опцията за коментари в блога, за което разбира се съжалявам. Надявам се скоро да намеря по-добро решение.

Премиера на "Зодиак на смъртта"

На 11 март от 18.30 часа в книжарница “Хеликон” /на ъгъла на Витоша и Патриарха/ ще бъде софийската премиера на поетичната ми книга “Зодиак на смъртта”.

Книгата излезе в края на октомври миналата година, издадена от голямото българско издателство “Жанет 45”. Художник е Румен Жеков.

Пловдивската премиера на Зодиака, която се състоя в края на ноември, предизвика сериозен интерес, като събра над сто души любители на поезията и многобройни медийни отзиви. Тогава в Пловдивbig-plamen.jpg “Зодиак на смъртта” бе представена от поета Николай Заяков. Ето само един пасаж от казаното от него:

Граждани и политици

Из дневника ми през последната седмица
.......................................

22 февруари, неделя.

Тече последната от четирите дискусии за държавното устройство на партия "Зелените". Този път път разговорът е за съдебната власт. Седя и си мисля, че на младите им трябва малко повече смелост и отрицание на това, което ни заобикаля. Май точно това липсваше на предната дискусия за местното самоуправление. ­Знам, че едва ли ще е проява на добър тон аз, два пъти по-възрастният от тях, да се правя на революционер. Затова подхождам предпазливо.

Страници