Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Лични

Жега

(Из дневника ми през седмицата)

Властта се грижи за преодоляване на последиците
 

11 юли, сряда. Мисълта за смъртта ме обзе насред жегите. За втора поредна година на кръгла маса в Народното събрание се обсъжда законопроекта за гробищата, погребалната и траурно-обредната дейност. Както през юни миналата година, така и сега в нея участват депутати от ГЕРБ и представители на браншовите съюзи на погребалните агенции. Какво друго да мисли човек за зачестилите срещи между властта и погребалните агенции освен , че последните трябва да се погрижат за последиците от нейното управление ?
 Разбира се, това трябва да стане със закон. Защото какво е смъртта, ако няма нормативен акт, който да урежда всички въпроси, свързани с нея ?
Законопроектът отговоря на този и на още редица други въпроси, за които дори и не подозираме ние живите, улисани във всекидневните грижи. От него можете да научите що е покойник, как се удостоверява смъртта, какви видове погребения има, на какви изисквания трябва да отговаря ковчега и пр. и пр. Направо да не повярваш какъв безпорядък сега цари в траурната дейност. И най-важното: колко невежи сме по отношение на неизбежното! Ако не бях прочел законопроекта как бих могъл да знам, че когато ми дойде времето мога да бъда погребан по шест различни начина ?! И през ум пък не би минало, че има цели седем вида гробни места и бих могъл да избера кое от тях би ми паснало най-добре.

Историята на една диплома

Или защо 8 декември е моят личен официален празник

Днес изтича 30-годишната давност върху най-строго пазените ми студентски тайни. Нека ме извинят от Биволъ -- Белият дом може да е достъпен, но когато нещо е записано само в човешката глава, Джулиан Асандж може само да си скубе косите.

Ха.ха, студентски тайни, хайде сега – може би ще засмеете от сърце и ще си помислите, че става дума за хубава разпивка, конфети и зверско сутрешно повръщане в трамвай № 5.

Не, разбира се. Тъкмо обратното. Това е една тъмна, мрачна и почти криминална история, както започва Цветан Стоянов (чували ли сте това име?) недовършената си монография „Геният и неговия наставник”. Става дума най-вече за моя студентски гений и за всемогъщия по онова време наставник (БКП) на трудовата, на студентската и дори на свободно шляещата се в „Кравая” * младеж.


Варено яйце му е майката

И така, при първото кандидатстване - в Икономическия институт в Свищов минах метър и никой не се вгледа в документите ми. На следващата, обаче нямах този късмет. Заради прекъсване от 3 месеца

Волене, пали джамията!

Бандата на Волен атакува джамията в центъра на столицата. Нагло, арогантно, пред очите на всички ни. И едва ли ще се намери някой, който да се усъмни в това, че митингът на „Атака” е организиран на това място с една единствена цел – да заглуши молитвата на мюсюлманите вътре и да провокира тяхното търпение.
Откъдето и да го погледнеш групата атакисти, събрани пред джамията начело с лидера си са изцяло под ударите на глава 3, раздел 1 „Престъпления срещу националното и расовото равенство” на Наказателния кодекс. При това с пълно основание участниците могат да бъдат третирани като организирана група с произтичащите от това утежнения.

Аз подкрепям Георги Котев

­­Четвърти ден в Брюксел гладува един българин. kotev_6.jpgБезсрочната гладка стачка е стачка до смърт. За хора с достойноство, какъвто не се съмнявам е­ физикът Георги Котев, решението е вече обричане. Гладът и достойнството са в конфликт само известно време. От опит знам, че някъде след 7 ден гладът се оттегля от полесражението. Остават духа и каузата. И миризмата на ацетон.

36 години по-късно: ще има ли красиво възмездие?

След малко започва мачът Холандия – Уругвай. Мисля си, ако първите спечелят моята 36 годишна мечта може и да се сбъдне. Защото аз съм от поколението, което видя така наречения тотален футбол, видя летящите холандци, начело с Йохан Кройф и разбира се, никога няма да ги забрави. На финала в Мюнхен през 1974 година германците убиха футбола. С анти-игра, но и с тактическа дисциплина Мюлер, Брайтнер и компания спряха полета на лалета. И футбола по земното кълбо наложи нощното боне на германеца, теренът стана крепост, обсадата основен похват в играта. И сега очаквам финал Холандия-Германия.

Честит празник и на словаците

Ето, че наближава най-светлия български празник и патриотичен плам обхваща държавниците ни. По традиция един ще отиде да получи благослов от Негово светейшество и в суматохата дори ще стане рицар на Малтийския орден. Друг ще връчи високите държавни награди на културни и просветни дейци. И пак в суматохата ще връчи орден "За гражданска заслуга" на Гергина Такова-Минчева за изключителния (!?) и принос в развитието на международното синдикално движение.
 Докато гледам тази суетня винаги се сещам за братята словаци. Защото не в нашата, а в тяхната Конституция е увековечено делото на светите братя. В нея, още в преамбюла пише:
 "Ние, словашката нация,
  като почитаме нашето политическо и културно наследство на своите предци и столетните борби за национално битие и независима държава в смисъл на духовното наследство на Кирил и Методий и историческия завет на Велика Моравия..."

Новините днес -- военни, синдикални и съдебни

 

Правосъдие с пагони

Висшия съдебен съвет насърчил генерал Пенгезов да се върне на работа. И разбира се, той ще се върне, за да прилага натрупания опит. Защото, ако човек погледне биографията му ще види, че генералът е расъл и израсъл най-вече във военно-съдебните структури на Министерството на правосъдието, военното следствие, Софийския военно-окръжен съд и Военно-апелативния съд. Да се чуди и май човек колко много военни магистратски структури у нас има, а война никаква. От 65 години насам.

Отец Иван пое към един по-добър свят

Мир на праха му на отец Иван Бонев! Отиде си на испанска земя, в Сан Фелиу, недалеч от Барселона. Беше снажен, с прошарена брада и добрината надничаше от очите му.. Докато още брадата му беше черна, скитахме с неговата лада из Родината. И все по-тъмно. Една нощ, докато пътувахме през Смолян за София, за да избегнем милиционерските постове, ми каза нещо такова. „Дребен*, най-големият грях на комунистите е разпокръстването на българите!”. Някъде в архива ми още стои подписката за нов закон за църквата, който по онова време винаги носеше в себе си. Може би, защото бе християнин и вярваше в Църквата той си избра друга съдба и не вдигна очи към голямата политика. Не дойде на Кръглата маса и не се видя с патриарха. Остана при миряните си в Кърджали. Но не за дълго. Онези, които разпокръстиха България се върнаха. И той, и Надя с двете им деца поеха на дълъг път. Било е писано на Иван пътят му да свърши в Сан Фелиу, а не в Кърджали.. Днес си мисля, че тъкмо неговия дух, тъкмо християнското, тъкмо любовта към хората, недостигаше на онези, които в далечната 90-та изкачиха стълбите на „Св. Александър Невски”. А коя голяма човешка мечта се е сбъднала без любов? --------------- * Така си ми казваше

Страници