Блогът на Пламен Даракчиев

Или защо 8 декември е моят личен официален празник

Днес изтича 30-годишната давност върху най-строго пазените ми студентски тайни. Нека ме извинят от Биволъ -- Белият дом може да е достъпен, но когато нещо е записано само в човешката глава, Джулиан Асандж може само да си скубе косите.

Ха.ха, студентски тайни, хайде сега – може би ще засмеете от сърце и ще си помислите, че става дума за хубава разпивка, конфети и зверско сутрешно повръщане в трамвай № 5.

Не, разбира се. Тъкмо обратното. Това е една тъмна, мрачна и дори болезнена история, както казва Цветан Стоянов (чували ли сте това име?) в недовършената си книга „Геният и неговия наставник”. Става дума най-вече за моя студентски гений и за всемогъщия по онова време наставник (БКП) на трудовата, на студентската и дори на свободно шляещата се в „Кравая” * младеж.

Варено яйце му е майката

И така, при първото кандидатстване - в Икономическия институт в Свищов, минах метър и никой не се вгледа в документите. На следващата, обаче нямах този късмет. Заради прекъсване от 3 месеца

Бандата на Волен атакува джамията в центъра на столицата. Нагло, арогантно, пред очите на всички ни. И едва ли ще се намери някой, който да се усъмни в това, че митингът на „Атака” е организиран на това място с една единствена цел – да заглуши молитвата на мюсюлманите вътре и да провокира тяхното търпение.
Откъдето и да го погледнеш групата атакисти, събрани пред джамията начело с лидера си са изцяло под ударите на глава 3, раздел 1 „Престъпления срещу националното и расовото равенство” на Наказателния кодекс. При това с пълно основание участниците могат да бъдат третирани като организирана група с произтичащите от това утежнения.

­­Четвърти ден в Брюксел гладува един българин. Безсрочната гладка стачка е стачка до смърт. За хора с достойноство, какъвто не се съмнявам е­ физикът Георги Котев, решението е вече обричане. Гладът и достойнството са в конфликт само известно време. От опит знам, че някъде след 7 ден гладът се оттегля от полесражението. Остават духа и каузата. И миризмата на ацетон.

След малко започва мачът Холандия – Уругвай. Мисля си, ако първите спечелят моята 36 годишна мечта може и да се сбъдне. Защото аз съм от поколението, което видя така наречения тотален футбол, видя летящите холандци, начело с Йохан Кройф и разбира се, никога няма да ги забрави. На финала в Мюнхен през 1974 година германците убиха футбола. С анти-игра, но и с тактическа дисциплина Мюлер, Брайтнер и компания спряха полета на лалета. И футбола по земното кълбо наложи нощното боне на германеца, теренът стана крепост, обсадата основен похват в играта. И сега очаквам финал Холандия-Германия.

Ето, че наближава най-светлия български празник и патриотичен плам обхваща държавниците ни. По традиция един ще отиде да получи благослов от Негово светейшество и в суматохата дори ще стане рицар на Малтийския орден. Друг ще връчи високите държавни награди на културни и просветни дейци. И пак в суматохата ще връчи орден "За гражданска заслуга" на Гергина Такова-Минчева за изключителния (!?) и принос в развитието на международното синдикално движение.
 Докато гледам тази суетня винаги се сещам за братята словаци. Защото не в нашата, а в тяхната Конституция е увековечено делото на светите братя. В нея, още в преамбюла пише:
 "Ние, словашката нация,
  като почитаме нашето политическо и културно наследство на своите предци и столетните борби за национално битие и независима държава в смисъл на духовното наследство на Кирил и Методий и историческия завет на Велика Моравия..."