Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Медии

И какво стана сега?

Еврокомисарят Нели Крус получила 6 писма от български журналисти. А колко ли е получил Барозу? На вас може да ви е смешно, но имам познат от малко планински градче, който това лято изпрати писмо до председателя на Европейската комисия. По повод изстъпленията на местния кмет, незаконната сеч и други работи.
Все пак, не ще да са били чак 6 писмата. Най-вероятно между тях са и пледоариите на воюващите издателски съюзи на Ирена Кръстева и на Любо Павлов. Тях двамата, разбира се, не можем да ги наречем журналисти. Защото не сме ги чели. Още по-малко пък можем да ги смятаме за издатели. Защото издател е човек със собствени пари, със свои убеждения, с ясна идентификация на изданията (информационна преса или жълт печат). Може да ви се струва кощунство, но собствениците на вестниците също са хора. Ето например Серж Дасо е голист.

Дим да ме няма

 

В предишен постинг споменах, че печеливша за изборите догодина е тройната комбинация: власт, собствено правосъдие и Данко Харсъзовци (по днешному – групов отговорник за застъпниците). Сега трябва да уточня, че става дума преди всичко за Четвъртата власт.
След правосъдието, огняро интелигентите вече са в офанзива и на медийния фронт. „ГМ Прес” скоростно купи издателска къща „Марица”, собственик на едноименния пловдивски всекидневник и на благоевградския „Струма”. Кои са „ГМ Прес”, четете тук и тук.
Сега, когато под мостовете на Марица в града на тепетата ще текне мастика пещерска, казвам ви – пак аз съм виновен. Някъде в зората на демокрацията си немах работа, та седнах един ден във „Видинска среща” да чуя плановете за нов вестник на Атанас Спасов *. Когото по това време бях осиновил за известно време. Слушах, слушах, пък накрая му казах: „Каква алтернатива, бе Наско? В тоя град, столица на Източна Румелия, някога е излизал един славен вестник

Ха-ха

Признавам, че се оттеглих за известно време от блога, отвратен от това, което виждам. В политиката, разбира се. Уви, отвращението може да сполети човек и без да чете вестници или да гледа телевизия. Ей така, както си върви по стълбите. По-точно вътрешните стълби между първия и втория етаж на Столичната община.
Поне веднъж на ден минавам от там, разнасяйки справките за пролетното чистене за кмета Йорданка Фандъкова и нейните заместници. И всеки път от стената ме гледа почти засмян един 35-40 годишен Тодор Живков. Ликът му виси там наред с някогашните кметове на столицата -- Димитър Петков, Тодор Икономов, Иван Хаджиенов, Григор Начович, Ива Гешов, Крум Попов, Владимир Вазов , Иван Иванов.
Както се казва в  онази стара градска песен „А портрета от стената само ме следи....”. Ха-ха-ха! – по старото поколение сигурно още си спомня смехът му.
Не знам дали съм прав, но струва ми се, не му е там мястото на правешкия сатрап. Не ми издържа сърцето, честна дума. Той и Тодор Икономов!  По-лошото е, че ме сполетяват разни поздозрения.  Питам се дали портретът на още по-младия Живков не виси и  Софийско градско, т.е. днешното СДВР? Та нали е бил началинк и на Столичната милиция в първите дни след запознаството си партизаните. А в Министерския съвет ? Дали не е и там ? Редом с Тодор Бурмов, със Стамболов и пак с  Димитър Петков.  Я чакайте, та той е бил и председател на Държавния съвет, т.е. държавен глава е бил. Дали не трябва да има негов потрет и в президентството?  Тодор до Гоце, агент до агент. Верно за първия все още непотвърдено.

Меди сам си каза кой му е бил финансистът

Днес прочетох интервюто на Меди в „Труд”.* Като изключим внушениета му заsafe1w.gif предполагаем етнически бунт, ако обществото иска публичност около партийната му икономика, в интервюто има ясен отговор на това, кой е отговарял за финансите на ДПС.

На въпроса на Валерия Велева дали покойният е отговарял за финансирането на ДПС, отговорът на Меди е: „Не. Той отговаряше за за разпределението на държавната субсидия за партията. Отговаряше за администрацията в централата и никакви пълномощия не е имал....”

Хайде!

Снощи пребиха журналиста Огнян Стефанов. В сайта на Frognews пише: „Зверското и нагло посегателство над главния редактор на сайта Frognews.bg  е гавра със свободата на словото и пълно незачитане на човешките права в една прогнила от корупция държава, където кукловодите работят само на тъмно.”

Иска ми се да кажа на колегите от
Frognews, пък и не само на тях: днес вече словото не стига. Трябва и действие! Единственото, което може да стресне кукловодите, които работят на тъмно е светлата българска улица. Тя е ваша. Ваш е и пл. „Независимост”, на който преди две години група граждани протестираха по повод атента срещу разследващия журналист Васил Иванов.  Хайде, колеги! По-бързо, че умирам от срам! И сигурно не само аз.

Малки неточности и в историята, и в технологията

Няколко думи по повод вестник “Седем”

Понякога и колегите журналисти грешат. Даже по няколко заедно. Какъвто е случаят с екипът на „Медиапул”, автори на кореспонденцията „ГЕРБ” слага ръка върху свързан с ДСБ вестник”. Не става въпрос за информацията, че Георги Стефанов, издател на „Седем” е пристанал на Бойко Борисов. По скоро думата ми e за някои неточности около появата на вестник „Седем” на бял свят. И понеже имам повод, искам да внеса малко яснота и по този въпрос.

Как си спомних за другия Коритаров ?

Аз познавам друг Коритаров, не този, който гледате всяка сутрин по НТВ. Познавам го тих, замислен, с ласкав поглед, от който понякога ми е ставало неудобно. Става дума за първите дни на вестник „Демокрация” в далечната 1990-та, разбира се. Както и за първите събрания на тогавашния алтернативен на СБЖ синдикат на свободните журналисти. Знаех си, че не му бе мястото във вестниците, нито пък в синдикатите. И затова се зарадвах, когато един ден след години избра ефира и видях сегашния Коритаров. Но никой не може да избяга от миналото си.

Свобода или “Труд” !

Малко и за вестниците на прикритие

Тази сутрин стана скандал в шоуто на Коритаров. Кеворкян изригна в полза на свободата на словото. Изригна със смайваща за опитен играч като него непосредственост и хъс в търсене на правдата. За малко да му повярвам. За малко, казвам, защото и вчера, и днес, и утре, стане ли дума за свободното слово, последното нещо, за което ще се сетя е пресата на ВАЦ .

Страници