Или защо правителството е само част от проблема

Както обещах в предишния постинг, днес трябва кажа кой, кога, как и по какъв начин обезвласти българските граждани. Веднъж и завинаги. Съзнавам, че звуци твърде нескромно и че обещавам едва ли не криминално четиво. Още повече, че и престъплението и участниците са отдавна известни. Насън да го бутнете нашия съгражданин ще ви разкаже историята в едри щрихи. Ще ви каже, че някога в далечната 90-та се е появила отгледаната опозиция, че на Кръглата маса са се разбрали за всичко – за приватизацията, за изборите, за бъдещите правителства, едва ли не и за днешното ни членство в ЕС. Разбира се, далеч съм от мисълта за някаква грандиозна конспирация и въобще не съм привърженик на конспиративните теории, включително и световните. Но виж, в българската, червената конспирация, съм убеден.

Не съм този, който ще заплаче, ако правителството падне. Но не съм и фен на подписката, която днес опозицията захваща срещу него. Причините са няколко.

Първо. Не ми е необходимо да научавам от подписки, какво е отношението на българските граждани към кабинета на тройната коалиция. Ако искам за знам това ще отворя представителните социологически проучвания.

Съжалявам, но третата част на доклада на ЕК ще почака заради конференцията на СДС. И по-точно заради едно нейно решение, намерило място в новия устав на партията. Предложението направи старият политически партизанин Александър Йорданов. Негова мишена, разбира се ,бе заподозряният в принадлежност към настоящите секретни служби председател на партията Пламен Юруков. Последният неочаквано реагира на момента, взе думата и подкрепи идеята.

Скандалът около президента, както и очаквания силно критичен доклад на Европейската комисия за България отваря широко поле за действие на опозицията. Но не бива да бъдем прекалени оптимисти в това отношение.  Основание да мисля така е вчерашната декларация на ПГ на ДСБ. Ако я прегледаме внимателно ще видим, че там се искат серия от мерки, коя от коя по неравностойна.

или защо е лесно с Пламен Юруков, а  трудно с Ахмед Доган

Както е известно много от сегашните ни управници не са от бизнеса. Не са били предприемачи, както следва: Георги Първанов, Сергей Станишев, Георги Пирински и Ахмед Доган. Симеон Сакскобургготски е по-специален случай, поради някои залитания в тази област. Но не е известно например с колкото е забогатял мароканския крал вследствие на неговото консултантско съдействие преди двайсетина години. Ако някой от тези хора е работил някога през годините на свой риск и за своя сметка, най-вероятно щяхме да знаем повече за него.

Нeщо много важно се случи на 13 май 2003 год. От СДС, от синята партия си тръгна Едвин Сугарев. Без съмнение единственият човек със синя партийна книжка, извървял тринайсет и половина години нелек път именно с тази партия. Без съмнение единственият човек в Националния политически съвет, изявил гражданската си позиция, далеч преди БКП да разреши да се говори свободно и хората да се събират мирно и без оръжие, както пише в Конституцията. Без съмнение, човекът, който наред с Филип Димитров е олицетворение на морала, а в някаква степен и на синята кауза. Преди да си тръгне, обаче, Едвин бе заклеймен.