Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Нерде Ямбол, нерде Стамбол!

­­Признавам, че през дните след изборите покрай новото правителство и анонсите на министрите, изпуснах от погледа си премиера. И ето, че той направи белята. /Не онази,за която си мислите/. Първо изказа личното си мнение, че в България трябва да има ден на геноцида върху българския народ от страна Османската империя. Второ – тактично и много благо отбягна отговора дали в националните медии трябва да има новини на турски език. Макар че подобава на един европейски премиер веднага да среже каквито и да са националистически мераци в тази посока.­

Какво да си мисли сега човек по отношение на европейските възгледи на новия премиер ? Освен това, че е по-голям европеец от Васил Левски, Петко Славейков, Константин Стоилов, Петко Каравелов, Стефан Стамболов и прочие български възрожденци и държавници. Не за друго, а защото на никой от тях и през ум не му е миналото да постави въпроса за геноцида над българите. Защо ли ?

Отговорът на този въпрос и то в писмен вид са дали много бележити българи, като почнете от Симеон Радев, минете през Иван Хаджийски и свършите с Вера Мутафчиева и Тончо Жечев с неговия прекрасен „Българския Великден или страстите български”.

Но премиерът, както знаем ,няма време. И по тази причина му препоръчвам едно мъничко книжле, което ще му бъде напълно достатъчно. Казва се „Някога в Цариград. Спомените на едно българче” от Христо Бръзицов.

Хайде холан, както казват турците! Нека премиерът направи местна и образователна реформа, която ще е равна на онова, което са свършили преди век и половина будните българи в подбалканските общин, и тогава ще си говорим за геноцид.

Ако все пак премиерът държи на дискусията сред българите по въпроса дали е имало геноцид, със сигурност ГЕРБ и правителството ще объркат сериозно посоката. В този случай нашите съседи казват:„Нерде Ямбол, нерде Стамбол”. Т.е. къде е европейското и реалната българска история и къде-къде в друга посока е популизмът за вътрешна употреба