Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Кой как се пази от народната любов?

Поглед към пряката демокрация в Румъния и в България

 

Докато в северната ни съседка вървяха последните дни от кампанията преди референдума и агитацията на лявоцентристкото мнозинство срещу президента Траян Бъсеску, лявата опозиция у нас оповести събраните 710 000 подписа, в полза на проекта „АЕЦ Белене”. За първи път в новата история на България, една българска политическа партия иска референдум, не за осъждане на министри, виновни за война и национална катастрофа, не за изменение на Конституцията или пък за промени в избирателната системата. А най-вече за едно енергийно предприятие, за една производствена мощност, която социалистите биха искали да видят на индустриалната карта на страната.

Междувременно, докато българските социалисти тръпнеха от гордост, вчера повечето румънци бяха за гъби и демокрацията в тази страна спечели. Освен това, за лошо или за хубаво, в балканското състезание за свобода на народите, съседите ни поведоха солидно. С два национални референдума, проведени за последните пет години, срещу нито един у нас, за последните 20. Но не мислите, че това е всичко. Напротив, резултатът е далеч по-внушителен, ако се вгледаме внимателно в румънската демокрация, макар и отнесла тежки критики от Брюксел, покрай последните развития.

Нека сега видим по какво си приличат и по какво се различават двете страни в тази тъй деликатна и тъй желана от гражданите област – пряката демокрация. Първото, което си струва да отбележим е, че в нашата Конституция референдумът е само загатнат като възможност, а в румънската* той е детайлно уреден. Второто можем да отнесем както към приликата, така и към разликата. Инициатива за референдум имат 500 000 румънски граждани. Точно толкова, колкото и в три пъти по-малката по население България. Третото е това как румънският парламент ще вземе решението – отново въпрос на конституционна уредба. За този тип инициатива северната ни съседка предвижда органически закон: Сенатът и Палатата на представителите трябва да вземат поотделно решение с обикновено мнозинство. Но не от присъстващите, а от всички членове на съответната камара. У нас Конституцията е оставила този въпрос на волята на законодателите. А тя, както знаем, е мнозинство от повече от половината от присъстващите народни представители. За добро или за лошо, имаме още една прилика с румънците.

И при тях, и при нас референдумът може да бъде признат само при определени условия. При тях – участие на повече от половината на регистрираните гласоподаватели, при нас – ако в референдума са участвали повече от половината от гласувалите на последните избори за Народно събрание. Първото се оказа добра новина вчера на гласуването в Румъния. Второто пък може да е лоша за социалистите, ако се стигне до народен вот по тяхната подписка. Знам какво си мислите сега. Българските политици изначално са притеснени, да не би случайно някой хубав ден да ги изненада народната любов. Така е. Но мерките в това отношение никога не са достатъчни, затова законодателите са ударили още редица забрани, които няма да изреждам. Една от тях обаче е любопитна и дори актуална. Нямате право, например, на инициатива за референдум, що се отнася до чл. 130 от Конституцията. Т.е., искате или не искате, парламентът ще продължи да си избира квота във Висшия съдебен съвет. Но и това не е всичко. Дръжте се сега, да не паднете. Особено вие – от неправителствените организации, които обичате българската гора, свободата в Интернет и мразите, примерно, да ви слушат какво си говорите по телефона. Според чл. 73 от Конституцията, румънските граждани имат право на пряка законодателна инициатива. С 250 000 гласа, събрани в най-малко една четвърт от техните окръзи и община Букурещ, те могат да внесат законопроект и парламентът е длъжен да го разгледа и подложи на гласуване. Предмет на народния вот не могат да бъдат единствено бюджетните въпроси, международните договори, амнистията и помилването. Във всичко останало румънските граждани са равни на депутатите и на тяхното право да инициират закони. Ако приведем тази практика към българските условия, това ще рече примерно с малко над 1 % от избирателите, т.е. с около 80 000 гласа, българските граждани да имат законодателна инициатива.

Сега разбира те ли защо, въпреки кризата, ще им дишаме праха на румънците? А като гледам устройството на съдебната система, мисля, че и по-бързо ще излязат от мониторинга на Европейската комисия. Хайде, ако случайно сте социалист и още не сте се подписал, идете първо в кварталната кръчма. Поръчайте тежко вино. Забравете за това кой измайстори Конституцията, кой произведе закона за допитването* и вдигна стобор около властта. После тичайте на зиг-заг, за да се подпишете.

За ОЦК-Кърджали нямахте тази възможност, но пък сега за „Белене” може и да смогнете.

---------------------------------------------------------------

* Чл. 146, който урежда изискуемия  брой подписи и покритието на не по-малко от половината окръзи на територията на страната, във всеки който трябва има не по-малко от 20 000 подписа на местни граждани

 

* Пълното му наименование е Закон за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление

image_attache: