Как да сменим системата ІІІ

Или кого пазят полицаите на площада

Тези дни покрай заявката на студентите за гражданско неподчинение, ако не бъдат изпълнени исканията им се сетих за Хенри Торо и за едноименното му есе. Най-вероятно ще се съгласите с неговата крилата фраза, че правителството само по себе си никога не е съдействало за осъществяването на някое начинание, освен с готовността, с която се е махало от пътя му. Днес, век и половина по-късно, българското правителство няма да съдейства на студентите. Така както не го направи и на 14 януари. Който има намерение да съдейства за провеждането на един мирен митинг едва ли праща срещу протестиращите тежко въоръжени полицаи, чийто брой би бил напълно достатъчен за да бъде опазена среща на Г-8 в размирна южноамериканска столица.

Но тежко въоръжените полицаи срещу вас са само външният израз на силата на правителството. Това, че България е страната в Европа, която има най-много полицаи на глава от населението означава само, че тази полиция пази нечия огромна и отнета от гражданите от власт. И това е властта върху всичко онова, което бихте могли да управлявате далеч по-добре от правителството. Това е властта върху вече застроените с бетон български плажове, върху българските гори, върху пътищата на Родината, върху реките и езерата, върху водопроводите, върху училищата, върху университетите, върху правото ви да имате визия и мисъл за бъдещето, независмо дали живеете в София, Петрич, Тутракан или Златоград.­ ­Всичко това, разбира се може да бъде управлявано само е налице огромна наемна армия от чиновници. Ако правителството разполага със всесилната бюрокрация, с кохорти от батковци, ощастливени с правото да решават съдбините и хората и от най-далечните селца и паланки. Да ги решават, както те си знаят и да вземат своето, пак както те си знаят.

Ако искате да смените системата, вземете тази власт на правителството. Оставете му само онова, което му се полага – външната политика, армията, службите за сигурност и администрацията, с която да осъществява своите функции. Останалото е вашето право да управлявате делата на вашия град и дори на родния край. Европа иска от нас не не разкъсана и феодализирана България, а страна, в която хората, обединени в общините, а общините в региони сами се представляват, сами се управляват и вземат решения как да живеят по-добре.

Второто ниво на местното самоуправление, особобяването на сегашните планово-иконически райони в области с местни парламенти, с местни финанси, с право да управляват своите пътища, своите болници, своите гори, своите училища, ще сложи край на всесилната бюрокрация.

Не бях прав в първия постинг, когато казах, че нямаме опит в смяна на системата. България има свои бащи на демокрацията. Но не тези от 1990-1991-а, а истинските -- от 1879- та. Ето какво послание ни е изпратил през годините Константин Стоилов, един от учредителите на българската държава: „Ние трябва да се стараем у нас да се развият много центрове на политически и обществен живот. Това е началото на децентрализацията, която Франция с мъка се стреми да постигне и която дава силата на Англия и Америка. Другото начало е началото на централизацията, според която правителството прави всичкото. „

Е, до тук бях със системата. Може малко да съм се размечтал, но какво да правя, когато съм виждал как си отиват системните администратори и на тяхно място идват други. И въпросът е все един и същ – имате ли достъп или не.