Как да сменим системата ІІ

Ако вече сте наясно, че сте представени в системата и вашите права са защитени само ако властта е разделена, то нека видим как става това.

Най-напред огледайте добре властите, за да видите къде и доколко сте представен, дотолкова доколкото всяка власт, произтича от народа. Пише го дори в калпавата българска Конституция.

Първо вземате парламента, където нещата са относителни ясни. Ако сте гласоподавател и ако не сте гласували за партията на сърдечно болните или на безпартийните, много е вероятно да имате своите представители. Те, разбира се, не са номинирани от вас, а от партийното ръководство. Тук нещата са решими относително лесно -- мажоритарната система, открай време е кошмар в сънищата на българските политици. Но сама по себе си тя не решава нищо. Демокрацията е такова нещо, че никога не се знае, кога вашата партия ще дойде на власт и кога ще излезе в опозиция. Най-вероятно няма да сте доволен, ако имате компетентни и работливи, но низвергнати от мнозинството народни представители. Още по-малко пък ще ви радва, ако мнозинството, което сте подкрепили приема безропотно всяко безобразие на правителството. Ето защо трябва да се погрижите да не стрелят по пианиста. Опозицията е важна, дори най-важната, независимо дали вашата партия печели или не. ­Можете да решите въпроса, например като предвидите участието на опозицията на паритетни начала във всички комисии и подкомисии, които имат пряко отношение към вашите права, както и всички всички други, създадени, за да разследват едно или друго безобразие на управляващите. ­

Но нека да преминем към съдебната власт. И тук нещата пък са съвсем ясни. Вас ви няма. Системата е решила, че магистратите се назначават от Висшия съдебен съвет, т.е. от други магистрати. Другите магистрати, пък на свой ред са назначени от други. И така до края на света, както се пееше в един сериал от преди либерализацията на системата. Ето защо, нищо общо няма с вас, онзи който произнася „В името на народа!”. Не сте овластявали и оня, който повдига обвинението. Едва ли пък би ви минало дори през да произвеждате в магистрати, бившите следователи от бившата Държавна сигурност.

Това, че не сте овластявали магистратите, обаче, не означава те нямат власт. Не само природата, но и властта не търпи празно. Така че власт пак има, но не е вашата. А на онзи, който добре знае, че законът е на страната на силния. Знаят го и магистратите. И за това са изключение онези, които скачат от прозорците на Съдебната палата, както направи преди 7-8 години прокурора Николай Джамбов.

Тук, разбира се, трябва да действате решително. Не за друго, а защото нито едно ваше право, колкото и щедро да ви е дадено, не струва пукната права, ако Темида е без превръзка. И няма никакъв здрав разум да искате от вашите депутати и вашите бъдещи министри да спрат корупцията и да вкарат престъпниците зад решетките. Защото това не, или поне не е само тяхна работа. Хитрите народи на Запад от нас са били най-щедри към съдебната власт. И по-конкретно към онзи, който отсъжда в името на народа. Едно, за да бди над правителството и парламента да не направит някой золум, друго, за да пази правата на гражданите и да въздава справедливост. Овластили са го някъде пряко /някои англосаксонски страни/, другаде косвено. В първия случай гражданите си избират съдията, във втория това прави народното представителство или пряко избрания от народа държавен глава.

Знам, че от тук нататък става сложно, че не сте в свои води, че можете да чуете много аргументи „за” и „против” като как да се случи така, че стадото /да кажем, политическата класа:/ да има куче. Има едно просто правило, изказано от Николай Колев – Босия, някъде в зората на демокрацията: „Какво се чудите, бе! Правете обратно на това, което правят комунистите и няма как да сбъркате ”. * Обратното на това, което направиха башмайсторите на системата през далечната 1991 година е българската традиция. Съгласно тази традиция съдебната власт винаги е принадлежала единствено на съдията и съответно на съдилищата.

След като сте решили кои са тези, които раздават правосъдие ви остава само едно: да намерите начина, по който да им дадете властта. Знам, че не искате да ги назначава Първанов. Може и да ви изглежда демократично номинирането в тъмната стаичка, но може би същото искат още Марио Николов, Георги Гергов, Христо Ковашки, Васил Божков и още много други радетели за ред и законност. По тази причина като че ли е най-добре да да оставите изборът на съдии да бъде направен от вашите народни представители. И то с квалифицирано мнозинството.

С надеждата, че и дори и у нас трудно би се намерил някой, който ще извади достатъчно пари, за да си купи 180 народни представители.
-------------------------------
* През зимата на далечната 1990-та, в една от залите на НДК обсъждахме бъдещата избирателна система. Комунистите искаха пропорционална. Никой от нас не беше наясно със системите, но логиката но Колю вършеше работа. В крайна сметна се прие смесена система – 200 многомандатни и 200 едноматни района.

Следва продължение