Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Каква става с нас ІV


Послепис


или най-сетне отговор на въпроса какво да се прави, който може и да не ви хареса, но пък от гледна точка на историята това няма никакво значение

Увод към послеписа

В тази дълга история, която захванах, разбира се има много герои. Те са и от добрите, и от лошите. За някои от тях съм разказвал в блога си, за някои -не. Съдбата им бе и е различна. Д-р Петър Дертлиев подписа Конституцията * и сега на негово име има булевард в ЖК „Люлин”. . Бай Милан Дренчев не я подписа и умря забравен от всички в старчески дом. Но пък има и други, на чиито имена все още няма улица. Стефан Савов, бог да го прости, подписа в далечната 1994 година, в деня, в който стана председател на Народното събрание. Александър Йорданов го наследи, след като постави парафа си той. Много по-късно, но все пак завъртя подпис и депутатът от ВНС и министър на финансите Иван Костов. Не се полага улица и на Еди Сугарев, който пък още не е подписал. И май няма намерение да го прави. И така нататък, и така нататък.

Кратко обобщение на казаното до тук

И така, обобщим все пак накратко, казаното досега.
Първо. Надявам се вече сте наясно, че колкото и да сте добросъвестен и дори редовно да гласувате по правилния начин, това не решава въпроса. По причина, че тази държава е направена така, че сте в бараката, сиреч в сервизните помещения. А над вас стърчат небостъргачите на властта.

 

Така че гласувате за бараката, в която имате отредено място. Не ви съветвам да не гласувате, за да не останете съвсем на улицата, т.е. дори без бараката.
Второ. Надявам се също така да не смятате, че тази държава e ваше дело. И че никой, ама съвсем никой, още от самото начало не е извил врата, на онова, което днес наричаме демокрация. Иначе казано, сте си я получил кажи-речи като подарък. С червена панделка отгоре.
Трето. Разбира са, че лошите в тази протяжна история са комунистите. Не само у нас, но и навсякъде по света. По причина, че в редките случаи, когато им се удаде да правят по мирен държава, те махат член 1 и на негово място инсталират самата държава. Цяла-целеничка. С прокурори, министри и депутати в едно гърне (да пърдят, би казал в този случая, Босия).
Четвърто. Нито лоши, нито добри (значи още по-лошо), пък са онези, които попътно припознаха фасадата на демокрацията. Нищо че по-късно я нарекоха фасадна. Днес те още се радват на олющената синя боя по фасадата и се питат колко време още ще издържи преди да се изрони напълно. е Пето. Най-накрая, не ви казах досега, но ще го ви го кажа на висок глас – моите и ваши сънародници изпълниха своя дълг. Те стърчаха по площадите и 1989-та и на следващата година, и по-късно, дори и през зимата на 1997-ма. Тогава бяха добри, нали ? Какво повече искате от тях ? Ако вас ви излъжат толкова пъти къде е изворът с чиста вода ненапита, ще тръгнете ли отново да го търсите със стомната? Изводът е от ясен по-ясен: калпави лидери.

 


И сега идва ред на добрите новини

Първата е, че свърши материалът. Не този, който си мислите, а онзи, от които се майсторят кукли. С корони, с пожарникарски каски, все едно. Който назове наследника на пожарникаря, черпя уиски.
Втората, е че комунистите в стремежа си да обхванат територията и всички отрасли на икономиката, се поразпръснаха доста. Плюс това има какво да делят. А когато делят и тези като другите хора се карат. Плюс това измират. Освен това, някои се съживяват. Между тях вече има и такива като Татяна Дончева и (о, ужас) самият Младен Червеняков, който като слушам какви ги товори напоследък, направо ще речеш, той пише сега тези редове.
Има и други, разбира се. И хич няма да се учудя, ако обърнат посоката. Защо ли ?
Мога ли аз да попитам: във вас ли са парите? Вие ли сте напълнил гушата ? На вас ли ви е широко около врата? Не, нали ? Е тогава помислите, кой има да пази? Кой днес най-много се страхува? Кой най-силно ще иска сигурност, макар и по начина, по който той си я разбира.


Сложния въпрос за възмездието

Знам какво ще ми кажете тука. Ами случилото се, ами преврата в началото, ами Прехода и тунела и какво ли още не. Забравете. Всичко беше законно. А на всичкото отгоре, най-често с явното или не толкова явно съучастие на ваши демократичн избраници. Избраници, които ставаха и лягаха със заявлението, че са антикомунисти. Така че и такива неприятни неща се случват по света. Но политически престъпления няма. Даже изобщо по белия свят няма. Никъде няма. Аз мога да си твърдя колкото искам, че налагайки силово Конституцията и вършейки ред други безобразия, че те са престъпници, но всъщност не са. И няма съд на света да осъди една партия, която е излъгала своя народ, но го е оставила цял и никого не е убила. (Само между свои беше препането през 90-те и доста видни членове на БКП/БСП паднаха в кръв – като почнете от Мирослав Стефанов – Крушата, минете през Фатик и свършите до Емил Кюлев и онзи Толев, дето го взривиха в асансьора)
А не, това не мога да го приема, казвате вие разгневен! Но, както би рекъл някогашното крупие Данчо Ментата: „Rien ne va plus!”. Вярно е, голямото казино отдавна затвори и лесна печалба от нийде взорът на види, както казва поетът.Ама вие сте упорит и казвате: не ще отворим отново казиното. Но преди това ще излезем и ще ги пометем, ще вкараме сума ти депутати в парламент, ще им разбием Великото народно събрание и ще изправим държавата отново на крака. Моля, заповядайте! Изберете си партия или пък направо без партия. И започвайте. Аз няма да съм с вас, защото отдавна не вярвам в детски приказки.


И най-сетне моят отговор на въпроса: какво да се прави

Но какво да правим тогава, пипате отново ? Малко ми е неудобно, че влизам в ролята на съветник и че тонът ми може да се окаже назидателен, но ще ви кажа. С едно условие: ако не ви хареса, да ми кажете вашия отговор.
Първото, което трябва да направите е да подходите философски към въпроса. Можем да пробваме с една мисъл на истински философ -Барух Спиноза. Та неговия съвет е: „Нито да плачем, нито негодуваме, а да се помъчим да разберем.”. Да разберем, за какво дума, разбира се. Да разберем какво се случило и какво се случва и дори какво се задава в далечината. Който е разбрал, вече е турил камъка в джоба., както споменах в предишен постинг. Не за да замеря, а за самоотбрана, символично казано.
Второто е да внимавате с партиите. Да търсите онази партия, която иска властта, тъкмо за да я сдаде. Ако все още няма такава партия, изчакайте малко. Сигурно съм, че скоро ще се появи. Ако вече не се е появила.
Третото е да ни си мислите, че държавата е нещо безкрайно сложно. Напротив. Сложното е сега, утре ще бъде далеч по-просто. Ако не вярвате, погледнете тук.
Четвъртото е да не сте максималисти. Има начин за сериозни промени в Конституцията и без Велико народно събрание. Впрочем този институт засега може да почака. Щом човек може да живее с апендицит и държавата ще откара.
Петото, пък да не мислите, че промяната на правилата на играта е панацея. Тя дава само възможности. Не без тях, нищо от това, което искате не може да се случи. Не може, например да искате да бъдат наказани, онези които са извършвали престъпления по време на комунистичекия режим. Защото няма кой да повдигне обвинение, още по-малко пък да ги съди. Но може да искате ченгетата да си ходят, защото институциите са правени за тях. Не може да попадне в учебниците по история съпротивата на горяните, защото държавата е тази субсидира университетите. И макар парите да са ваши, държавата не е.

А как ще стане работата ли ?

Ще стане. С барикади или без, ще стане. Но по-добре без, разбира се. Ще стане по закон, който ей сега, пред очите ви ще формулирам по следния начин: нещата се оправят, когато на масата седнат този, който има какво да губи и онзи, който няма какво да губи. Единият си иска неговото, а другият – правата. Може сега да не ви изглежда изгодна сделката, но повярвайте, струва си. Пусни комунистът сред свободни хора и на свободен пазар и ще видиш колцина ще бъдат тези, които ще останат в играта.
Впрочем такива неща вече са се случвали по света. Горе-долу по този начин французите в края на петдесетте на миналия век си направиха Петата френска република. Слава богу, ние сме още на първата!
И най-накрая, знам ( ама как знам) какво ще попитате: ама да не ни излъжат пак? Ами ще си отворяте очите. Спомняте ли далечната 1990 година? Тогава хем нямаше преговори, хем го отнесохме. Кръглата маса не я пиша в сметката. По причини, които добре знаете, плюс още една: тя освен споразумения, трябваше да роди коалиционно правителство (както в други източноевропейски страни). Но, както видяхте, мразехме комунистите. За това оставихме цялата власт в ръцете им да се оправят.
И те се оправиха, както си знаят.
Та съвсем накрая да ви кажа: вярна е народната поговорка, че за един бит, двама небити дават.
Това е моят отговор на на вечния седесар, когото срещам всеки ден по улиците и въпросът му винаги е един и същ: „А за какво ручахме жабетата, за какво стърчахме по площадите? „
--------------------------
* Конституцията бе гласувана, а след това тържествено подписана от 313 народни представители от Великото народно събрание. За останалите 87, напуснаха парламента, не гласуваха и не е подписаха, днес тя е на разположение. Някои се възползваха. Колцина са тези, които все още на са я подписали, не знам. Но подозирам, че се броят на пръсти.