Пламен Даракчиев

Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

На Босия патъците

(Из „На масата на Румяна”)

Босия сигурно ще бъде някъде по средата на дългата маса. С дълга брада и заметнат като Далай Лама, както можете да го срещнете днес по улиците на София. Виждам го как се пресяга за бутилката с райско вино и налива на Румяна, а пък тя се смее и с ръка го спира – по-полека, че питието е силно. От време навреме на масата ще тупва по някоя и друга райска ябълка и Босият светкавично ще я прибира в широките джобове на сарито. Един вид за гладни дни. От едната му страна, ще е Румяна, а от другата ще седи цялото семейство Рунтови – башата Рамадан, Ибрям¹ и тримата му братя. По-нататък ще има още сума ти наши сънародници, за които дори и не сте чували. Разговорът ще тече около неща, случили се през пролетта на 1989-та, но пък не това е целта на настоящото изложение.
Целта е Босия. Онзи, с който ако сега поискате да ви запозная, ще ви помоля най-настоятелно да не ме вкарвате в грях. От друга страна пък, да не го познавате, също не е добре. Така или иначе, той ще ви намери, ще ви изгледа внимателно и ще каже: „Кво става, бе момче?”.

Формулата на успеха

Ако трябва да започна от някъде, то е от една от залите в НДК, определена за съвещателна на участниците в Кръглата маса. Врявата е невъобразима и Снежана Ботушарова се опитва да надвика множеството. То е разделено по равно на брадати ( Георги Спасов, Тренчев, Берон, Собаджиев, Христофор, Николай Василев) и гладко обръснати (Желю Желев, Петко Симеонов, Петър Дертлиев, Кошлуков, бай Милан Дренчев, Мишо Неделчев) Ключовите думи са пропорционална, мажоритарна и смесена система, а решението трябва да бъде взето веднага.

"Свой-чужд" е система, която действа само между милиционерите и останалите

Днес, контраадмирал Румен Николов, командващ ВМС поиска възстановяване на българския подводен флот. Поне с една нова подводница. Правилно. И аз искам подводница. Като гледам как се напичат нещата в Персийския залив, добре е да има кой да патрулира в Черно море.
Но освен с подводния, не стоят добре нещата и със въздушния ни флот. Миг-овете още драпат и така да се каже имаме най-големия света летящ авиационен музей. Да не говорим, че натовската опознавателна система „свой-чужд” е непостижима мечта. Цели осем години, откакто сме членове на Алианса.
Заради всичко това сме увиснали на врата на съюзниците със всичка сила.
Ама ще кажете – знаеш ли ти колко струва една ескадрила фантоми? Знаеш ли, че е това е даждието на на българските пенсионери минимум за два месеца?

Епопея на изтърваните

или На масата на Румяна (още не съм решил)

Наместо увод
 

Това лято имам една единствена задача – да приготвя списъка за Румяна Узунова. Дай боже, денят, в който ще се извървим при нея, да е далечен. Някъде септември 1995 година, вече на смъртно легло, тя ни проводи вест от Германия: „: „Като отида там горе, ще запазя една голяма маса, за да можем да се съберем отново всичките.”
И понеже винаги съм и вярвал, ето на, сега работя върху списъка. Но не е само той. Трябва и да се потретуват всичко онези, който някой ден ще седната на масата.. Кой с въглен и пестеливи Анри Матисови щрихи , кой в ефирни тонове и акварел, кой в в пламтящи цветове. Като тези на моя стар познайник Анастас Константинов. Крайната цел е: всеки, който ще седне на масата на Румяна да бъде описан приживе. Щото човекът си отива, но портретът остава след него и следи строго какво прави следващото поколение.
Първоначално работното заглавие на раздела бе „На масата на Румяна”. Но пък се сетих, че вече съм написал едно есе със същото заглавие за Катя Бончева. Ще вземе да излезе в нейния сборник и ще се объркат работите. Другото, което ми хрумна е Епопея на изтърваните. Принципно много ми харесва и е много същностно и точно. Плюс това няма нищо обидно в заглавието. Знаете сигурно че има един български политик Иван Евст. Гешов, дето са му викали изтървания заек. И той не се е сърдил. Та така, колкото повече време минава от онези години, толкова повече си мисля, че изтървани е точната дума. А непременно трябва да добавя, че в онова революционно време у мнозина у нас несъмнено имаше имаше и нещо заешко.

Същност на явлението и идейно-социална характеристика

Но това не бива да ви учудва. Всяка революция е дело на по-малка или по-голяма група изтървани. Особеното на този тип човешки групи е, че те са омесени по най-невъзможния начин. По-хубаво от дядо Вазов няма до го кажа

Големи и малки

Или защо Човека от народа бе без късмет, а пък самият народ - съвсем

Гледам днес по форумите отново се разгоряха спорове около делото на другаря Тодор Живков. Едни казват, че е кръволок, друг пък се бил оправил с циганите и кучетата. Което си е едно и също, откъдето и да по погледнеш. Аз пък мисля, че и той, и акраните му немаха късмет. Ама никакъв късмет. Като вземем да смятаме от 44-та насам, работата може и да изглежда внушителна, но пък не е съвсем така. Трийсетина хиляди убити без съд и присъда,

Неделен съновник

(само за тези, които обичат да подремват в неделните следобеди)

Ако сънувате, че:

…Играете Супер Марио и три пъти освобождавате принцеса Праскова от костенурките, ще отидете до кварталния пазар, ще срещнете Супер Миро, земеделският министър. И преди да напазарувате, той ще изпълни три ваши желания.  

…Премиерът Борисов е в Бейрут и лидерът на Хизбулла - Хасан Насрала го черпи с дюнер, ще спечелите джакпота от тотото.  С честно изкараните пари ще отпътувате на по-безопасно  място в света.

… Току що сте се сдобили с 5000-ния приятел във вашия фейсбук профил.  След броени дни ще почивате на остров Бали, тъй като Министерството на образованието заедно с Министерството на земеделието ще ви дадат по 20 лв на приятел, т.е. общо 100 000 лв.

Оръжие за из път

До преди две години имах пистолет. Газов. От време-навреме го слагах в чантата, когато в качеството си на нощен инспектор на общината, трябваше да кръстосвам София на шир и длъж. Макар че си е мой и си имам документ, от 4-то районно ми го взеха. И още не са ми го върнали. Но, както и да е. Дума ми е за друго. Вчера докато чаках влака за Пловдив, за малко щях да си купя нов. Но се озаптих. Казах си, все пак Централна гара е, могат да те вземат за терорист. После оставих чантата и се загледах в оръжейния магазин на втория етаж на гарата. Каква ли, джанъм, е загадката? Дали пък не е капан за терористите. Отиваш да си купиш карабина и хоп –белезниците на ръцете и ела, че ми трябваш. Не, не може да бъде това. Нещо друго е. Примерно слиза терориста с фалшива лична карта и фалшиво разрешително, купува си пищова, свършва си работата. После, ако има обратно изкупаване, връща го, плащат му го. И отпътува по-живо здраво.
Ха-ха! Това, разбира се – в кръга на шегата. Но пък това, че Софийската централна гара предлага на пътуващите огнестрелно оръжие, си е самата истина.
На летищата, все още няма.
 

Хронология на баланса

Как само за една година разцъфтя българо-сирийската дружба

Днес, покрай публикацията в блога си за опростените 54 милиона долара сирийски дълг към България, Иво Инджев ме подсети, че нещата в тази история имат свой контекст. Сам по себе си той поражда много въпроси и затова ще маркирам по-важните събития в балансираната политика на на правителството спрямо тази близкоизточна държава.
2010 г.,24-25 април. Посещение в Сирия на премиера Борисов, придружен от трима министри в Дамаск. Срещи с Асад и премиера Наджи ал Отари.
2010 г., 9-10 ноември. Башар Асад е на официално посещение в България. Срещи с президента Първанов и премиера Борисов.
2010 г., 25 ноември. Изтича в медиите информацията за опростените 54 млн долара дълг на Сирия към България.
31 март 2011. Българското правителство одобрява проекти за споразумения с режима на Асад – промишлено и информационно. Предвижда се те подписването им да стане на сесия на българо сирийския смесен комитет за икономическо, научно и техническо сътрудничество. Тъй като конфликта в Сирия вече е започнал в официалното комюнике на правителството е отблязано многозначително, че „Форумът ще се проведе в Дамаск, когато обстановката го позволява.”
2011, 10 април. Посещение на външния министър Николай Младенов и срещи с Башар Асад и със сирийския си колега Уалид ал Моалем. След началото на конфликта на практика единствено той и руския външен министър Сергей Лавров са гостували на Асад.

Опасявам се, че не сме защитени

Или защо разследването на атентата е техническата страна на въпроса, а политиката – същностната

Предполагам, че не заспивате всяка вечер с мисълта за бъдещето на Европа. И за мултикултутурализма, който бавно и неумолимо променя континента и поставя под съмнение ценности, съхранени и пренесени през вековете. С дух, с вяра и за съжаление понякога с кръвополитни войни. Да, онова, което има се случва все пак е въпрос на бъдеще. Макар и не толкова далечно. Тероризмът, обаче, вече е тук. И кръвта на убитите в Бургас вика.
В случая, не може да се каже, че не спазваме правилата. В морално-политически план, българският парламент в нарочна декларация осъди злодеянието. Разбира се, пропускайки предпазливо да изрази солидарност с държавата Израел. Предприети бяха и съответните правни действия от окръжният прокур в Бургас Калина Чапкънова. И към момента по случай вече работят група следователи – местни и от Националната следствена служба. Има и досъдебно производство по досъдебно производство по чл. 108а и по чл. чл. 116, ал. 1, т. 4 и г. 6 от Наказателния кодекс. Ще чакаме, ще видим какъв ще бъде резултатът след време.
Нека сега върнем сега на политическата страна на въпроса. По-конкретно: трябваше ли българските власти да посочат

Дим да ме няма

 

В предишен постинг споменах, че печеливша за изборите догодина е тройната комбинация: власт, собствено правосъдие и Данко Харсъзовци (по днешному – групов отговорник за застъпниците). Сега трябва да уточня, че става дума преди всичко за Четвъртата власт.
След правосъдието, огняро интелигентите вече са в офанзива и на медийния фронт. „ГМ Прес” скоростно купи издателска къща „Марица”, собственик на едноименния пловдивски всекидневник и на благоевградския „Струма”. Кои са „ГМ Прес”, четете тук и тук.
Сега, когато под мостовете на Марица в града на тепетата ще текне мастика пещерска, казвам ви – пак аз съм виновен. Някъде в зората на демокрацията си немах работа, та седнах един ден във „Видинска среща” да чуя плановете за нов вестник на Атанас Спасов *. Когото по това време бях осиновил за известно време. Слушах, слушах, пък накрая му казах: „Каква алтернатива, бе Наско? В тоя град, столица на Източна Румелия, някога е излизал един славен вестник

Захранване

( Продължение на постинга  Чай от мушкато)
 

Виж ти, разказал съм ви за глада, но не и за захранването! А, както сигурно знаете, то продължава толкова дни, колкото сте отгладувал. И в някои отношения, процедурата дори и по-мъчителна. Хеле пък в летните жеги.
Но преди да ви върна пак към онова далечно лято на 1989-та, искам да характеризирам накратно оперативната обстановкя в страната, както казват всички вътрешни министри от тогава насам. Тя беше спокойна. В София имаше предостатъчно хора с морски загар. Само дето труповете на убитите демонстранти в Езерче, край Каолиново, в Медовец и на други места, още не бяха истинали. А на север от нас, в Чехия и в Унгария вреше и кипеше. В Полша да не говорим. Но, както и да е. Няма да ви казвам колко души имаше общо в НПС „Подкрепа”, в Дружеството на бай Илия Минев, в „Екогласност” и в Клубовете за подкрепа на гласността и преустройството. А-ха, усещате на накъде бия, нали ? Вие поколението на 40-годишните и по-нагоре. Все пак, мисля да не ви го спестя и да продължа нататък.


Въпросът за лятото на 89-та

Ето, десет години по-късно, значи 10 ноември 1999 година, що-годе доволен от демокрацията, си лежа пред телевизора и гледам анкета с най-видните по това време (a май повечето и днес) /български политици. Въпросът на репортера е празничен: как премина за вас денят 10 ноември 1989 година. Отговорите ,без изключение, от рода на: .... тъкмо излизах от кантората си, като чух новината; ...от колегите, преподаватели в института разбрах какво е станало;... в офиса като чухме новината, много се зарадвахме.... И.така нататък и така нататък.
Ето, тъкмо заради спокойствието

Страници

В ковачницата на чуковете

hammer160.jpgКакво не знаем за ДС и как ще го научим І

Какво не знаем за ДС и как ще го научим ІІ

или за партизанското движение след 9 септември

Какво не знаем за ДС и как ще го научим ІІІ

-- официалната и неофициалната страна на службите

­

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.