Пламен Даракчиев

Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Предeсенно

У нас е широко разпространено погрешно схващането, че управляващите не изпълняват своите предизборни обещания. Казвам погрешно, защото нещата стоят точно обратното. Партиите полагат завидни усилия, пиарите по-късно ги оформят, за да определят като реформи, онова, което една домакиня ще нарече премитане на двора.
Ето защо, сега преди последната политическа есен на управляващите, не можем да им се сърдим. Те нищо не са обещавали, за да им търсим кусури. А щом нищо не са обещали, значи няма и какво да свършат. Да са обещали структурната реформа в съдебната власт ? Да се заричали да централизират и да прехвърлят власт надолу към общините и регионите ? Да са тръгнали да правят вътрешните работи по европейски тертип и полиция, която да е близо до хората – т.е. при тях в общините, а не при Цветанов?
Да са се клели, че държавата ще се оттегли от общественото образование и ще сподели отговорностите с родителите и местните общности ? Да са поискали оздравяване на политическата система и реформа в изборното законодателство, щото то да не е във властта единствено на управляващите? Да са ударили по монопола на Здравната каса ? Е, какво тогава са обещали. Освен макроикономическа стабилност, пътища и евентуално по-добро усвояване на парите от европейските фондове.
Аз, обаче, знам от баба ми, че човек, който нищо не обещава, значи не поема ангажименти. А щом не поема ангажименти, значи очаквай от него бели. И тъй като трите години за реформи на ГЕРБ изтекоха, идва времето за белите. По стар български обичай, на четвъртата година ентусиазма за реформи, доколкото го имало стихва. И наред с плющенето на знамената над инстутициите, тепърва ще става все по-отчетлив, така да се каже националния ни звук – плющенето на уши.

Имоти връщаме, бъдеще даваме, но за властта ще почакате

Изследователите казват, че наименованието на Шабла идва от прабългарската дума „шабъла”, което значи черпак. Но, както е известно името на едно селище по нашите земи нищо не чини, ако не дойде премиера, за да го потвърди. Да подари някой и друг имот, примерно от неизчерпаемите запаси на Министерството на отбраната. В Шабла, както се ми у реда, той дойде с черпака – газодобив, рибарство, архиология и туризъм. Това е пътя, по който местните поеха от вчера. Предстои гласуване в Министерския съвет на поредица проекта, а 400-те хиляди лв за местното читалище, може и вече да са преведени.
Но какво пък, не е ли хубаво, това, че държавата полага грижи за една община на другия край на България, ще запитате вие? Не, не е. Колкото и да ви се види странно. Ако правителството можеше да полага равномерно и неотклонно грижи за 264-те общини у нас, сега ние българите щяхме не седем, а девет милиона. При това столицата щеше да е два пъти по-малка и общината нямаше да се чуди какво да прави с автомобилите и паркоместта.
Сигурно знаете, че в европейските страни правителствата не дондуркат общините. Напротив, общините са групирани в области, а пък областите в региони. Имат си областни и регионални съвети, имат си бюджети и каквото общината не може да финансира, го правят общо в областта. Каквото пък не може да стане в областта, с него се заема регионалната власт. И съответно периферията в тези страни не обезлюдява, а пък населението им като цяло расте.

Докато слушах Лили Маринкова

Нова мода в БСП

Откакто премиера Борисов изтика напред духа на дядо си, антикомунистите у нас рязко намаляха. Най-вече сред политиците от оредялото дясно. Затова пък отляво се пропукаха. И да не мислите, че е само Антон Кутев, който определи социализма като синдром на придобита имунна недостатъчност. Ето, например днес, при Лили Маринков, Михаил Михов даде също тежка диагноза. Този път не за партията си, а на доскоро любимото и и министерство на любовта. Понастоящем, подведомствено на Цветан Цветанов. Нашата полиция трябвало да се придвижи напред – от съветския модел към този в западноевропейските министри, каза в прав текст бившия вътрешен министър. Като изключим намека за това, че на пожарната не и е мястото във вътрешното ведомство, Миков не влезе в подробности. Но пък аз си отбелязах в бележника, че май-май този догодина БСП ще има нова визия за МВР. Как ли ще го преглътне навалицата токмаци около партия, не мога да ви кажа.
Ако шансовете на БСП да състави правителство не бяха, толкова, колкото колкото възможността българин да стъпи на Луната след покойния Нийл Армстронг, бих се осмелил да направя една прогноза.

Вземи президента, удари вицето му

След като държавния ни глава се обяви за президент на регионите *(а, региони, както знаем няма), сега пък вицепрезидента Маргарита Попова започна да ръси бисери по пътищата страната. Така например, вчера на среща с журналисти в Габрово, тя е произнесла знаменитото изречение „Авторитетът на съдебната система зависи от самата система, от членовете на ВСС и от тяхната концепция за работа.”
Де да беше така. Например, работата на депутатите да зависеше от председателството на Народното събрание. Но не е. Ако няма независими магистрати, подчинени единствено на закона и три висши съдебни съвета да изберем, с каймака на съсловието, пак правосъдието у нас ще се продава и купува.
Но защо един бивш прокурор ще ги ръси такива и ще сочи Стратегията за съдебна реформа на ГЕРБ от далечната 2010 година ? Защото, работата на нашите управници е да се правят, че не разбират. На ударени, както казва народа. Щом президента се прави, че у нас има децеKтрализация и съответно самоуправляващи региони, както в Европа, защо пък вицето му да да не говори за издухани стратегии и кадрови подбор? Знаете ли какво пише в тази стратегия? Да ви припомня ли само ключовите заглавия в нея: „Превръщане на бюджетната процедура в реален механизъм за обществен контрол”,

Защо ще отида в понеделник пред общината

Причина са толкова много, че се чудя от къде да започна. Може би от това, че от 1996 година насам и аз не знам вече колкото пъти ме е вдигал паяка. Първият си помислих, че ми е откраднат автомобила. После свикнах. Може и от времето моето пребиваване в Столичния инспектора в качеството ми на инспектор. Когато забелязах, че повечето от колегите ми, както и служителите на различните дирекции в общината имат пропуски за безплатно паркиране. Заедно с полицаите от СДВР, чиновниците от министерствата и военните. Или пък това от това, че улиците на София са публична общинска собственост и са на софиянци. И че ако някой им прави услуга, събирайки такса в синята зона, би трябвало периодично да се отчита къде отиват парите. За подновяване на настилката, за тротоари, за подземни паркинги или пък просто пълнят бюджета. Може пък ще трябва първо да преброя колко данъци и квазиданъци

Поклон пред жертвите на комунистическия режим!

Днес е Ден за почит и възпоминание за жертвите на комунистическия режим. У нас и в другите източноевропейски страни. Слава богу, освен Европейския парламент преди три години и българското Народно събрание прие решение по този повод. По ирония на случая, ден преди да отбележим датата дойде новината, че давността по делото за така наречения възродителен процес се удължава с още три месеца. А през тези три месеца, както казват хората – я камилата, я камиларят. Нищо, че в своя декларация от началото на тази година, пак българският парламент обяви случилото се през 80-те години за „форма на етническо прочистване”.
И, ако ту сме безпомощни, ако не можем да надделеем над токмаците и дивашката им любов към миналото, то поне да се поклоним пред жертвите. Паметта за тях също е присъда за палачбите.
Поклон пред десетките хиляди избити от режима български граждани, пред онези, които страдаха в затворите и лагерите и не дочакаха по-добри дни, пред паметта на онези, които като Георги Марков бяха убити на чужда земя. Поклон и пред загиналите с достойнство, отстоявайки имена и обичаи, наши съграждани – български турци.
Но, както е казал Караджата: лозето не ще молитва, а мотика. Мотика, която основно да преоре българското законодателство и да приложи принципите, залегнали в Пражката декларация от 2008 година.
Няма и не може да има давност нито за палачите за чужди народи. Нито пък за тези, които избиваха своите сънародници.
--------------

Искате или не искате Ролекса ще е следващия патриарх

Николай Ролекса, по волята на ченгеджийското мнозинство в Светия синод, митрополит Пловдивски, казал, че сурогатните (заместващите) майки са като проститутките. Преди това пък, благословения от Москва за бъдещ патриарх на БПЦ, осъди съжителството без брак.
Де да беше онова  „смертию смерть поправ” валидно и що се отнася до греховете. Но не е. Така че дори и да рече митрополитът да слезе от мерцедеса и да се качи на шкода октавия, все е тая.
За себе си мога да кажа, че от седем години не живея в грях. Т.е., откакто съм разведен, тъй като брака ми бе светски. И църковен след това да бях сключил, пак щях да съм в грях, заради предходния. Сега пък съм в съжителство. Единствения свещеник, на когото разчитах да го узаконя – отец Иван Бонев, почина в далечна Барселона. Прогонен от Максим. И сега нямам никакви шансове.
Пепел ми на устата, но отдавна си нямам и църква. Църквата е жива, докато има живи духом и благочестиви йерарси. Не виждам нито едното и другото. Виждам патриарх, назначен с решение на Полютбюро на БКП, виждам йерарси (Панкратий и Максим), които през 1985-та на среща с американския посланик Левицки да уверяват, че у нас има религиозна свобода. Виждам и решението на Светия Синод от 1986 година „БПЦ да съдейства за по-нататъшното историческо осветление и патриотично подпомагане

Покрай жегите се сдобихме и с правителствен рекорд *

Луд умора няма! Днес правителството постави световен рекорд. Посред лято, в августовските жеги, то отметна цели 62 точки дневен ред. (!?)Можете ли да си го представите? Участвали ли сте някога в заседание с толкова много точки – да речем в борда на фирмата ви, в педагогически съвет или дори в партийно събрание? Ако не сте обеднял скоропостижно, поне във фирмата съм сигурен , че не ви се е случвало.
Де да можеше сега от някъде да надникне Дейвид Камерън, или ениамин Нетаняху, или дори Барак Обама. Веднага щяха да разберат колко заето е българското приятелство. И, дето се вика нямаше да му придирят много заради яловото разследване на атентата в Бургас.

Лош късмет през август 1968-ма

През лятото на 1968-ма се влюбих в словачка. С бързината на мисълта, както става при подрастващите. Мая пристигна у дома във Велинград някъде в средата на август. Заедно с баба си и брат си Любо (Любомил или нещо такова). Причината бе пастрока ми Деньо, който на следващата година си отиде без време. Освен българския си паспорт, той имаше pvc карта (легимация), в която пишеше на латиница Daniel Kristoff. Също така говореше свободно чешки и словашки, по причина, че бе прекарал много години в Бърно. И дори бе оставил там жена и две словачета.
И ето, че на днешния ден, или на утрешния, не мога да кажа точно, но във всеки случай тези дни *, у нас пристигнаха милиционери – униформени и цивилни.

Как да си направим социологическа агенция

В този блог не се използва пълния член.
Автора не накърнява никому правата.
Напротив. Той е радетел за въвеждането на дублетната форма
и свободната му употреба.

и да избегнем високите цени на тока и горивата

 

Как върви бизнеса? Зле ? Ами, така е. Не съм ви казвал да се хващате с разнасяне на храна по домовете или пък да отваряте фурна. И сега да се гърчите – нито да вдигате цената, ни пък да се правите, че не виждате как горивото и тока, вдигат себестойността на баничките ви. Какво да правите ли? Ориентирайте се към социологията ? Ама не сте социолог. Да не би Юлий Павлов да е такъв ? Или пък да не би като не сте фармацевт да не можете да откриете аптека? Може, разбира се. Всичко може в тая държава.
И така, първо да ви кажа, че няма нужда да отваряте нова фирма. Нали в предмета на дейност на сегашната ви е написано „и всички, разрешение от закона други дейности” ? Написано е. Сега трябва да наемете малък офис, по възможност в центъра на София. Обзавеждате го семпло с мебели, втора употреба. След това си поръчвате сайтче в Интернет, от тези евтините, дето вървят по стотина лева.

Страници

В ковачницата на чуковете

hammer160.jpgКакво не знаем за ДС и как ще го научим І

Какво не знаем за ДС и как ще го научим ІІ

или за партизанското движение след 9 септември

Какво не знаем за ДС и как ще го научим ІІІ

-- официалната и неофициалната страна на службите

­

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.