Пламен Даракчиев

Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Задава се поредната бъркотия на тихия фронт

Или защо правителството не следва заложеното в Стратегията за национална сигурност

Тези дни, на закрито заседание, депутатите приеха доклада за дейността на ДАНС. Те разкритикуваха агенцията заради слаб кадрови потенциал и правни неуредици. Дали имат моралното право е друг въпрос. Не за друго, а защото тъкмо народните представители са формулира твърде неточното правило, че ДАНС е „специализиран орган към Министерския съвет за изпълнение на политиката по защитата на националната сигурност.” Казвам неточно, тъй като същите функции в тази област имат и други служби, като например НРС и военното разузнаване.
И докато депутатите обсъждат доклада, правителството вече стартира реформата. Тази седмица на неговия сайт бе качен за обществено обсъждане новият проект за Закон за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност на Република България. Инициативата е похвална, защото не е честа практика да бъде подлаган на обществено обсъждане нормативен акт в в тази деликатна област. И дейности, за които данъкоплатците плащат без да имат възможности да надникнат в тях.

Защо Америка може да стане отново надежда за света

И в Северна Америка, и в Европа, няма страна, която в доктрината си за национална сигурност да не е акцентирала върху заплахите от тероризъм, ядрени и кибератаки. Заплахи, идващи преди всичко от радикалния ислям и от брутални комунистически режими, като този в Северна Корея. Така стоят нещата и в българската стратегия за национална сигурност, приета от парламента миналата година. В нея отчитаме, както глобалните заплахи, така и рисковете, на които е подложена страната ни в контекста на региона, в който се намираме.
Отговора на тези рискове е в две посоки. Първата е добра интеграция, по-добра координация и по-висока ефективност в отделните сектори и в управлението на сигурността като цяло. Втората е: увеличаване на разходите за отбранителна и разузнавателна политика. Първото можем да си позволим, второто – очевидно не.
Атентата в Бургас катализира някои действия на правителството и то изготви почти светкавично нов законопроект за управление на националната сигурност. Най-вероятно търсенето (или по скоро лутането) на консолидация и по-висок интегритет в сектора на сигурността ще продължат и през идните години. Но, както вече казах, по-високи разходи в тази сфера на този етап, България не може да си позволи. По-лошото е, че това не могат да направят повечето страни в ЕК, както и европейските ни партньори в НАТО.

Защо Столичната община има балкон и какво има под него

Знаете ли защо по-старите сгради на общини в страната имат балкони ? Къде миниатърни, къде по-големи. Причината е, че в едни далечни време кметове са се показвали отвреме-навреме пред гражданите. Къде по празници, къде по тъжни поводи. За най-тъжните е имало други места. Например, балкона на народния поет Иван Вазов, на който той заедно с хората събрали под него е плакал след Ньойския договор.
Има балконче и Столичната община. За изминалите 23 години, от там кмет (Софиянски) се е надвесвал само веднъж. И то заедно с цар.

Как огняроинтелигентите * пишат закони

Писмото на агента на ДАНС от предходния постинг ме подсети, че мога да кажа няколко думи по темата. Може би не ви понася разнищването на законите, но пък други не могат и да ги пишат.
И така нека надникнем в кухнята на вицепремиера Цветанов и подчинения му кулинарен персонал.
Първото, трябва да знаем за милиционерите е, че когато те правят закони вкарват, така да се повече играчи. С цел по-късно по-лесно да се подхвърля топката. Така например в Закона за националната сигурност (ако изпиша пълното му име, ще отиде още една страница) управлението на системата е поверена на три фактора – президента, Народното събрание и Министерския съвет. Загадката, разбира се е Народното събрание. Вярно, че то е част от държавното управление. Но е вярно и другото, че работата на парламентите по света е да правят закони и да контролират правителствата. Когато правят първото, най-често те получават проектите в готов вид. От Министерския съвет, на който това е една от най-важните задачи.
Ако приемем, че Народното събрание е част от управлението на системата за национална сигурност, значи освен премиера, освен премиера, трябва да питаме и него какво става с разследването на атентата в Сарафово.
Но хайде, да не им връзваме кусур на милиционерите. Объркали са се, покрай тях са объркали и интелигентската част в правителството. Щото нали, знаете, правителството е колективен орган – гласува и интелигентът Игнатов, и огнеборецът-премиер.
Второ, с която трябва да сме наясно при тази по-особена дейност на миционерите е, че те обичат да обгръщат така да се каже необята и да го свиват до размерите на железен юмрук.

Аз съм в недоумение, г-н началник

Писмо на мл. агент Д. до Държавен агент О. в ДАНС
Относно: Законопроект за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност на Република България (ЗУФСЗНСРБ)

Г-Н ДЪРЖАВЕН АГЕНТ,*
 

Вчера, докато седях в кафенето в село. Р.област Благоевград и разговарях с лицето К., заподозряно в ислямистка дейност, съвсем случайно забелязах във вестника важно съобщение. А именно - че е публикуван за обществено обсъждане законопроекта за координация и управление на системата за национална сигурност.
Знам, че като агент нямам право на мнение по този въпрос, а освен това съм и под прикритие.
Но все пак, бих искал да изразя моето дълбоко възмущение от някои неща в проекта.
Започвам с първото и най-важното. Знаете, че още от малък съм мечтал да стана разузнавач и за целта съм положил не малко усилия. Знам английски, френски, немскиq турски и арабски, работя с бази данни, имам квалификация на автомобилен състезател, майсторско свидетелство по стрелба, завършил съм курс по класическа музика, а също така имам и рязряд по решаване на судоку. Но въпреки това, закона ме е наредил до постовия полицай и катаджията. Ще кажете защо?
 

От неутралното ляво предупреждават неутралното дясно

Днес, в интервю за Медиапул, Йордан Христосков, някогашен експерт на Конфедерацията на труда „Подкрепа” предпреждава за задаващо се бедствие. Вари ги печи го, Данчо си е ляв и ще повтаря чак до края на света, че майката му е да се върне прогресивно-подоходния данък и да се стимулира потреблението. На пък екс шефа на НОИ е прав в един много съществен пункт: управляващите се готвят за похарчат повече, отколкото ще произведем през настоящата година.
Не го знам министър Дянков какъв процент икономически растеж предвижда, но според МВФ може да я докараме най-много до 0,8 на сто. Ако наложим тази прогноза върху миналогодишния БВП, който е малко над 75 млд лева, ще получим някъде към 800 млн лева.
Според икономистът Христосков, за увеличението на пенсиите, и не в крутия му вариант, на управляващите ще им трябват поне 600 от тези 800 000 млн. Ако към тях прибавим увеличението на заплатите на военни и на полицаи,

Бетона над главите ни

или защо сме „по-напред” от Европа в някои неща

Тези дни, на международна конференция в Прага, Вацлав Клаус надигна глас срещу социализма, към който днес с бързи стъпки върви Запада. Особено Европа.
У нас такива констатации изглеждат естравагантни. Все едно баба Пена от село Трънак чете техническите характеристики на iPhone 5. И това не по причина, че сме тъпи, а просто липсва покритието и клетъчната мрежа, през която прочита всекидневието на либерализма *.
Ако днес някой се опита да селектира и издаде христоматия на най-атакувания от социалистите български неолиберализъм, ще се види в чудо. Или пък в най-добрия случай ще опре само до икономическия либерализъм и до някоя и друга статия за постъпателното движение на пазарната икономика у нас през последните петнайсетина години.
Далеч съм от мисълта да упреквам някого за това състояние не нещата у нас. По скоро целта ми е с две думи за посоча разликата между нашенското дередже и злото, което Вацлав Клаус тенденциите в Западна Европа, които Вацлав Клаус сочи. А тя е доста съществена.
Докато там попътно се губят традиционните ценности, както казва известния чешки политик, у нас те все още са далеч от това определение и съвсем не са онази невидима тъкан,

Записки от края на седмицата

Знаете ли, че към момента към момента на преврата и преди прокламацията на Кимон Георгиев на 9 септември в сутринта, България е в състояние на война едновременно със Съветския съюз и и Германия. С първия не по-свое желание, а с Райха по решение на правителството на Константин Муравиев от 8 септември.
----------
За чест на Българската армия, на практика тя не взема участие в преврата на 9-ти септември 1944 . Комунистите не успяват да ангажират нито пехотни, нито артилерийски, нито бронирани части от войската. Те разчитат единствено на няколцина продажни офицери от нейния висш команден състав и на прожекторната рота, ангажирана с противовъздушната отбрана на София.
Нито един гарнизон или войскова част в провинцията не предприемат действия в подкрепа на превратаджиите в София. Тъкмо обратното. Хасковския гарнизон отказва да се предаде, води престрелка, падат убити и градът е завзет чак на 12 септември.
--------
Доживяхме да чуем и видим арменец-антисемит. В предаването „Отечествен фронт” на Карбовски, Кеворк каза, че не харесвал външния министър Николай Младенов, защото играл еврейски танци на сватбата си. Разбира се, че от устата на арменец това звучи комично. Все едно водещия да попита госта какнви танци е играл на своята Нор гираги, сиреч втората, малката сватба, която по традиция арменците правят една седмица след първата.
---------
Сутринта не успях да вляза в сайта на вестник „Дума”. Вариантите са два. Или десетки хиляди членове на БСП на преклонна възраст са били ощастливени с интернет и поради напъна са блокирала сайта. Или пък виртуално освободителна армия с много ниска средна възраст е поразила органа на социалистите.
 

Как трябва да гледаме на датата 9-ти септември

(едно лично мнение )

През далечната 1994 година, няколко дни преди 9-ти септември, на шестия етаж на „Раковска” 134 имаше разгорещен спор. Като как да отвърнем на предизвикателството на комунистите, които се готвеха да празнуват 50-годишнината от съветската инвазия и установяването на престъпния комунистически режим у нас. По-възрастните, групирани в току-що създадения комитет „Съединение” настояваха за шествие в памет на жертвите, а друга част, да кажем по-младите, държахме за по-различен поглед към събитието. Не се разбрахме и съответно се разделихме. Едните отидоха на шествие, а другите на бившия площад „9-ти септември”.
В онова мрачно мулташко-берово време, когато страха бе плъзнал отново, на площада се край опънатия боксов ринг с олимпийски размера се събраха 5-6 хиляди ентусиасти. За да видят съвсем импровизирания спектакъл „Шума табло шоу” и да поиграят табла в очакване на съобщението за преврата. В очакване бе и Босия. Седнал насред ринга, с гугла и с реквизитна манлихера, безмълвен пред радиопарата от 40-те, в очакване на вестта от София. После пристигна четата на Латинка Петрова с камион, покрит с брезент. След нея отрядите на Васко Кръпката и на Радко Дишлиев (бог да го прости).

Съобщение

Обръщам се с молба към всички, които четат този блог. Ако знаят нещо за човек, известен като Жоро Макето, роден и живял известно време във Велинград да ми пишат на мейла darakchiev@abv.bg Въпросния човек е бил автомобилен инструктор в школата в Симеоново и е живял в София през 70-те години. Дали е жив и къде е понастоящем, не мога да кажа. На 7 септември 1978 година, той един от тези, които са подсигурявали оттеглянето на агент "Пикадили", извършил покушението срещу Георги Марков. При кацането си на аерогара София с полет от Лондон, Жоро Макето е казал пред свидетел „Ликвидирахме един мръсник”. На Богдан Карайотов, бог да го прости, не останаха достатъчно земни дни, за да свърши докрай работата си.
Молбата ми е да питате и разпитвате близки и познати. Все някой би трябвало да знае нещо по въпроса.
Благодаря Ви предварително!

 

Страници

В ковачницата на чуковете

hammer160.jpgКакво не знаем за ДС и как ще го научим І

Какво не знаем за ДС и как ще го научим ІІ

или за партизанското движение след 9 септември

Какво не знаем за ДС и как ще го научим ІІІ

-- официалната и неофициалната страна на службите

­

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.