Пламен Даракчиев

или пак за това как огняроинтелигентите правят закони

Гражданите за европейско развитие представиха на останалото население проектите за закони за специалните служби. Материята, разбира се е много специфична, но пък обект на законите са тъкмо гражданите. И като казвам обект нямам предвид само тяхното изпълнение, но също така и разходите. А в тази сфера, сферата на защитата на националната сигурност, българина се ръси яко. Съберете парите на МВР, бюджета на военните и този на службите и ще видите за какво става дума.
Вече имах възможности да коментирам ЗУФСЗНСРБ (ха-ха, погледне накрая на материала) и това как огняроинтелигентите правят закони. Сега е ред на другите законопроекти и най-вече на този за Националната служба за охрана. Той е с предимство, заради разгорялата се тези дни дискусия по това дали службата да има полицейски правомощия в какви случаи да прилага сила.
Ако смятате, че тъкмо там е центъра на дискусията, ще сбъркате. И на принципа кьорав карти не играе, ще ви бръкнат дълбоко в джоба.

Всеки празник е изстрадан. Слава богу, в случая, за разлика от Съединението и последвалата Сръбско-българска война, през 1908 година нещата минават мирно и тихо. Но, както знаем безплатни обяди няма. Нито в живота, нито в историята. Затова току-що оповестената самостоятелна държава *задлъжнява скоропостижно. Това става с Руско-турския договор от март 1909, последван от споразумения на царството с двете страни по договора. В случая става дума за нещо като цесия. Тъй като Османската империя има финансови претенции към България, Русия приспада 82 млн от вземанията си от Османската империя вследствие на войната от 1877-1878 година. И ги прехвърля на България. Така задлъжняваме към Руската империя за срок от 75 години.
За онова време парите никак не са малко. Различни източници цитират сумата в златни лева или във франкове.

Еврокомисарят Нели Крус получила 6 писма от български журналисти. А колко ли е получил Барозу? На вас може да ви е смешно, но имам познат от малко планински градче, който това лято изпрати писмо до председателя на Европейската комисия. По повод изстъпленията на местния кмет, незаконната сеч и други работи.
Все пак, не ще да са били чак 6 писмата. Най-вероятно между тях са и пледоариите на воюващите издателски съюзи на Ирена Кръстева и на Любо Павлов. Тях двамата, разбира се, не можем да ги наречем журналисти. Защото не сме ги чели. Още по-малко пък можем да ги смятаме за издатели. Защото издател е човек със собствени пари, със свои убеждения, с ясна идентификация на изданията (информационна преса или жълт печат). Може да ви се струва кощунство, но собствениците на вестниците също са хора. Ето например Серж Дасо е голист.

Цирка не е само Белене, както писа тези дни Едвин Сугарев. „От всички изкуства сега най-важното е цирковото!” * – би казал В.И. Ленин, ако бе доживял да види как довчерашни комунисти правят демокрация.
Вчера, например на манежа бе клоуна Борис Велчев. Той каза, че следствието е богатството на правоохранителната система. Но никой не се разсмя. Дори и съдиите. Защото не е смешно. Ама никак не е смешно, че днес един уникален институт в българската съдебна система – следствието, избира свой представител във Висшия съдебен съвет.

Днес стана ясно, че така наречените две трети на депутатите май ще останат непокътнати. Върху тях няма да има дължими данъци. Това, обаче не е фатално. Проблема не в в това дали се облагат депутатските представителни, а дали срещу тях има какъвто и да е отчет. А такъв няма.
Не само сега. Нямаше и преди 22 години. Тогава депутатите от Великото народно събрание бяха приятно изненадани от току що изобретените две трети. Беше ни казано, че срещу тях трябва да представяме регулярни отчети. Видях се в чудо.

Днес се навършват пълни два месеца от атентата в Сарафово. Сигурен съм, че бургаския окръжен прокурор Калина Чапкънова вече си е свършила работата. И е написала до началника си предложение за удължаване на срока на разследването. След изявлението на министър Цветанов, че следствието може да продължи с години, мога да се обзаложа, че удължения срок ще бъде 4 месеца. Т.е. максимума, който позволява чл. 234 от Наказателно-процесуалния кодекс. Когато изтече и този срок и разследването бъде признат за изключителен случай, може да има и трети сезон, както казват производителите на телевизионни сериали.
Какво имаме налице през тези два месеца?

Така и така на днещната дата е роден Христо Смирненски, та се сетих и изрових от архива една закачка със стихотворението му "На гости у дявола". Писано е през далечната 1999 година, но струва ми се, че все още е актуално.

В живота си нивга не бях се надявал
на толкова мил комплимент:
покани ме Дявола - стария Дявол --
дома си на чашка абсент.

------

Това се случи на 14 декември, 10 години след паметния митинг на площад “Народно събрание”, където десетки хиляди граждани настояваха за отмяна на член 1 от тоталитарната конституция. Часът и мястото на срещата, разбира се, ще запазя в тайна. По-важното е да знаете, че стария Дявол е жив и здрав, но все така тъжен, както го описва поета. Причината, разбира се, е поредния несполучлив брак със “земната Истина свята”.

-- Господин …Мефисто….

-- Наричайте ме Александър, Андрей, Гиньо, Петър, Янаки, Любен * или както искате, само не и по този начин.

-- Неудобно някак, въпросът е много личен, но какво стана все пак с предишния Ви брак със земната Истина Свята ?
_ Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи…)

(седмичен обзор)

Заменката - да, но фразата не му се полага, защото няма синя кръв

Преди много години, някъде в началото на януари 1990 година, в „Подкрепа” подкарахме първата си сериозна стачка в градския транспорт в столицата. Целта: да принудим правителството да преговоря. Каква бе изненадата ни, когато в първия ден от стачката, рано сутринта, отидохме в гараж „Земляне” и видяхме Кръстьо Петков, качен върху варел да зове за крути действия, събралите се около стачници. Същият ден разбрахме, че правителството на Андрей Луканов и Българските професионални съюзи вече са подписали споразумение. Така че единственото, което ни оставаше бе само това да се присъединим.
Днес, разбира се, игрите са далеч по-сложни. Понякога дори международни. Ето защо, сега на варела е качен премиера Борисов. Речта му е почти патриотична. А размахването на пръст към Путин – безпрецедентно. Мащабите са други, играчи – също. Но принципа е един и същ. На пръв поглед държим Путин за топките. Путин, който лично е ангажиран с многомилиардния и повече политически, отколкото икономически проект „Южен поток”. Но това е само на пръв поглед. Искате ли да се обзаложим, че преговори ще има? И че ремито на собствен терен вече е договорено – оттегляне на иска от страна на „Атомстройекспорт” срещу подписа на България за старт на строителството на газопровода през територията ни.

Поглед към пряката демокрация в Румъния и в България

Малък спомен за вчерашната милиция преди празника на днешната

В този месец, претоварен със знакови дати, май пропуснах една от тях – 10 септември. Ден след девети, празнуваха Народната милиция и Държавна сигурност. В края на комунистическия режим, железния юмрук на Партията бе поомекнал. Но страха все още властваше сред тези, които днес наричаме обикновени хора.
Но 8 срещу 9 септември, с покойния отец Иван Бонев, пресичахме с ладата му Балкана, на път от Велико Търново за Кърджали. И си говорехме тъкмо за този страх. Съвсем наскоро местната ДС бе заплашила съпругата и дори бяха размахали нож пред очите и. Разбира се, не беше Надя тази, която ще се стресне, но заплахата си бе заплаха. И, както си обсъждаха ченгеджийските прийоми, аз разпалено започнах да защитавам теза, че страхът у хората може да отмени само като ги направим за смях. И тогава в колата обсъдихме идеята за мораториум