Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Как си спомних за другия Коритаров ?

Аз познавам друг Коритаров, не този, който гледате всяка сутрин по НТВ. Познавам го тих, замислен, с ласкав поглед, от който понякога ми е ставало неудобно. Става дума за първите дни на вестник „Демокрация” в далечната 1990-та, разбира се. Както и за първите събрания на тогавашния алтернативен на СБЖ синдикат на свободните журналисти. Знаех си, че не му бе мястото във вестниците, нито пък в синдикатите. И затова се зарадвах, когато един ден след години избра ефира и видях сегашния Коритаров. Но никой не може да избяга от миналото си. Понякога срещам онзи ласкав и дори молещ поглед от зората на демокрацията. А може би и от преди нея.

Така беше и тази сутрин, когато за броени минути, зърнах пак пак някогашния Коритаров. Ако в сутрешните предавания, както при футболните мачове имаше повторение и ако бях режисьор непременно щях да ви покажа тези кадри. И то на забавен каданс. Бих започнал от момента, в който Жоро привежда глава и предусетил нещо ужасно в молбата на Мартин Заимов камерата да покаже снимката на дядо му, рови безкрайно дълго из двете енциклопедии пред себе си. Най-сетне снимката е показана. И за малко, ама много за малко, виждаме пагоните на генерал от Червената армия. ? Следва тактичен намек от страна на Мартин Заимов и припомняне за фокусите на кремълските фотографи, прочистили например Берия от груповите снимки на Сталин. Коритаров вече гледа меко, почти ласкаво събеседника си. И е приятно разсеян и дори, ако отсрещната страна поиска е готов да навлезе в темата за сталиновите чистки. Тема, къде-къде по-интересна от това как скандално кремълските фалшификатори са украсили български генерал със съветска униформа и пагони. При това шест месеца преди този атрибут от царската армия да бъде отново въведен от Сталин.

Сега си мисля, че Мартин го съжали.

Ех, ако не друго, то поне сега знам, че кандидатът за кмет на София няма навик да бие падналите.
……………………………..
? Нямам предвид това, което си мислите

? Генерал Заимов е разстрелян на 1 юни 1942 год. Шест месеца по-късно, на 6 януари 1943 год., излиза указа на ПВС на СССР “О введении новых знаков различия для личного состава Красной Армии”. Едва тогава съветските генерали слагат пагони.