Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Президентът и гражданите

Сравнително блиц-изследване в страните от Източна Европа

В Чехия се задават президентски избори. След промяната в Конституцията за първи път държавният глава ще бъде избиран пряко от гражданите, а не на съвместно заседание на двете камари в парламента, както беше досега. Този късмет нямаха както първият президент – покойният Вацлав Хавел, така и сегашният – Вацлав Клаус, който приключва втория си и последен мандат на поста. Така сред новите демокрации в източноевропейските страни, непряко избраните президенти вече са изключение, сведено единствено до Унгария и Естония. В разлюляна Европа и изобщо в този несигурен свят, в който живеем, решението на чехите не е за учудване. Пряко избраният и силен президент (без да говорим за президентска република) отдавна е на мода в Източната част на континента. Вярно е, че ние – българите, сме изцяло в тази модна тенденция. Но досущ по начина, по който в късния социализъм пастирите се разхождаха по пасбищата с тогавашните касетъчни декове „Сони”. Точно това сочи едно бързо сравнение на правомощията на българския държавен глава с тези на колегите му източноевропейските страни. Типичният пряко избран президент в Източна Европа, освен, че представлява държавата, е и главнокомандващ, също така назначава и уволнява съдиите и съставите на върховните съдилища. Обикновено той решава самостоятелно въпросите, свързани с кариерата на дипломатите. Също така подписва международните договори или пък възлага това на правителството. В повечето случаи източноевропейският президент назначава и уволнява кабинета, както и отделни негови членове. Разбира се, при съответните ограничения от парламента, изразени в по-малка или пък в по-голяма степен. При наличието на обстоятелства, подробно уредени в съответната конституция, държавният глава има правото да разпуска парламента. Така например президентът на Литва може да разпусне парламента след допитване до гражданите. В случай на отрицателен резултат от референдума, той може да се раздели с поста си. Словашкият му колега има възможност да насрочи извънредни избори, ако в продължение на три месеца парламентът не може по определени важни за държавата въпроси. Не случайно пък румънските социал-либерали се опитаха да свалят чрез референдум президента Еминеску. Според чл. 87 от конституцията на северната ни съседка президентът има право да участва в заседанията на правителството по въпроси, които се отнасят до неговите компетенции. На всичкото отгоре в такива случай държавният глава ръководи заседанията на кабинета. Няма да коментирам правомощията на нашия държавен глава, тъй като са добре известни. И най-важните от тях в повечето случаи са споделени с правителството. Няма да коментирам също така длъжността вицепрезидент, с която не може да се похвали нито една източно- или западноевропейска страна. Всички знаем, че е плод на партийна конюнктура. И че бе създадена с новата Конституция, за да може едно мнозинство в парламента да има сигурен човек до президента, излъчен от опозицията. Най-важният въпрос, който за разлика от чехите никога не си задаваме, е този за гласа на гражданите. Те са тези, които през определен период избират пряко само две институции – президента (мажоритарно) и народното представителство (пропорционално). Ако приемем тази гледна точка, то очевидно най-ощетените от формалната фигура на президента са тъкмо гражданите. Какво означава това, видяхме съвсем наскоро покрай изборите за нов Висш съдебен съвет. Вместо обединителят на нацията – надпартийния президент, думата имаха политическите партии. За пореден път под лицемерния воал на публичност и прозрачност, те си разпределиха квотите в новото съдебно правителство. За президента Плевнелиев остана почти формалното право да назначи тримата големи – главния прокурор и председателите на върховните съдилища. Не е ли ясно отсега какъв може да бъде резултатът от всичко това? За разлика от него, след 12 януари 2013 година, новоизбраният чешки президент ще назначава не само висшите магистрати, но и редовите съдии в републиката. И, разбира се, ще носи отговорност за техните действия. В случай, подобен на нашия скандал с Красьо Черничкия, може да има преки последици за авторитета му. Дори за неговия мандат. С две думи – има върху какво да помисли и българският президент. И дано този път не спази традицията, според която всеки държавен глава у нас започва да говори за орязаните си правомощия едва в края на мандата.