Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Какво пише и какво не пише в приоритетите на новия президент

Ден след посението си в БАН, сякаш, за да отдаде значимото на научния подход в живота и в политиката, новоизбраният президент Росен Плевнелие обяви своите десет приоритета по време на предстоящия му мандат. Събитието е важно. Далеч по-важно от приоритетите, които би оповестила, примерно една политическа партия. По причина, че партиите разделят гражданите около различни идеи, а президентът го обединява около една -- националните интереси
Първото, което ще забележите е, че сред приоритетите отсъстват тъкмо тези области, които по силата на Конституцията най-мнго прилягат на държавния глава – външната политика, отбраната и сигурността. Ако вдигнем глава към най-високото място, най-вероятното първата представа в съзнанието ни ще бъде тази за човека, който ни представя пред цял цвят и който е върховен главнокоманадващ.
Защо тези области няма да се сред най-важните приоритети на новият президент е въпрос, на който има два възможни отговора. Първият е, че реформата в тези области е приключила макар, че едва ли е така, ако имаме предвид степента на интегрираност на областта на сигурността и състоянието на професионалната ни армия. Вторият е, че все пак нещата тук са деликатни, тъй като правомощията са поделени между президент и правителство.
Но нека не сме толкова придирчиви, да приемем едно от двете и да продължим по същество.
Ако все пак сме съгласни, че президентът има свой периметър очертан от самата инстутиция, няма да е трудно да забележим, че покритие имаме само в два от десетте обявени приоритета. Това са първият приоритет – справедливост за гражданите и ефективна система за правораздаване и шестият, малко неясно формулиран като „България на регионите” и седмият – репутацията Несъмнено президентът има своя роля в съдебната система, дотолкова доколкото от него зависят някои ключови назначения. Що се отнася до регионите, сред неговите конституционни правомощия е и това да утвърждава промени на границите и центровете на административно-териториалните единици.
Разбира се, и в двете области новият български президент ще има много сериозни затруднения. Чрез устата на новия министър на правосъдието Диана Ковачева, правителството вече декларира отказът от съществена реформа в системата. По тази причина към момента са актуални конституционните промени, свързани с новия европейски фискален съюз, но не и тези за промени в устройството и начина на функциониране на съдебната система. Ето защо старият проблем остава – национално съгласие, но около какво?
Що се отнаса до „България на регионите” тук президентът Плевнелиев зависи от ... самият себе си. Т.е. от това в каква степен е бил усърден в доскорошната си битност на министър и председател на Съвета за децентрализация.. Но новини в тази област не са добри..Публична тайна е, докато Росен Плевнелиев бе член на правителството, в министерството, оглавено от него натежа далеч повече благоустройството (строителството на магистрали), отколкото регионалното развитие (децентрализация и деконцентрация).
За останалите осем приоритета, между които административната реформа, подобряването на бизнессредата, инфраструктурата, енергетиката, образованието трудно можем да съзрем ролята на президента. С оглед най-вече на неговите правомощия.
Все пак, това, че Росен Плевнелиев желае дебат по тези тъй важни въпроси и вижда президентската институция като стимул за тях, не е чак толкова лошо. Особено на фона на съмнителните начинания на действащият държавен глава, например историческия дебат за Батак и неговата роля.
Ако има нещо притеснително, то това е липсата на конкретика. Тя може да бъде причина за доста неудобни въпроси. Например защо въпросът за приоритет номер 2, административната реформа и работещи институции предхожда този под номер 6, т.е. Българи на регионите? Казано по-простично кое ще правим по-напред? Ще създаваме регионално самоуправление и ще прехвърляме власт, правомощия, публични услуги и съответно администрация надолу? Или пък ще правим административна реформа, а после ще му мислим къде ще бъдат извършвани услугите в столицата или пък пък на другия край на страната ? Разбира се отговор на този въпрос има. Достатъчно е да погледнем към останалите източноевропейски страни, за да разберем, че няма по-голяма и разбира се по-тежка административна от тази в местното самоуправление. Както няма по-голяма гаранция за ефективно управление от разполагането на администрацията възможно най-близо до услугага, от която гражданите имат нужда или до проблемът, който трябва да бъде решен.
Но нека не се учудваме на ентусиазма на младия президент и на доста широкия обхват на институцията от този, очертан в Конституцията.. Кой в България е на мястото си и работи това, което трябва ?
Та да кажем същото и за държавния глава.