Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Приказка за Синята мечта

Днес празнува своя двайсет и втори рожден най-старата и единствена оцеляла демократична партия в Източна Европа. По ирония на съдбата, нейното дълголетие е призвано да напомня с всяка изминала година за несбъдната синя мечта. Ако трябнва все пак да се разкаже приказката с няколко думи, то тя изглегда така:

В едно далечно време, когато още не е ясно дали е зора зазорила или са се две нощи смесили, демократичните хора нас решили да се разделят на партии, да направят коалиция, да обкръжаг режима отвсякъде и така по-лесно да му видят сметката. Задачата се оказала невъзвможна, защото всяка партия имала своя идея за бъдещето. Един искал партията му да управлява с таланта на целия народ, друг само с енергията на предприемчивите, трети настоявал за връщане на земята в реални граници.

Поради тези и поради други неща, коалицията била здраво ошамарена на първите свободни избори. Когато дошъл сюблимния момент и трябвало да се наливат основите на новата държава, партии в синята коалиция отново не се разбрали. Едни пили шампанско, другите пък гладували. Партията, която единствена не се разцепила поела изцяло строителните дейности. Тя вдигнала демократична фасада над стария дом, ударила синята баданарка и, както си му е реда вътре поканила партиите, а после и гражданите.

 

И така партиите, включително демократичните, вече имали стряха над главата си. И спечелили изборите с малко и завинаги, какво приказка излязла по онова време. И, разбира се, въпросът за неуютния дом и за тежките врати на иституциите, които редовно хлопвали под носа на гражданите, престанал да бъде актуален актуален.

Съвсем скоро, обаче изскочили ченгета, скрити като коварните гърци във фасадата на новия стар дом. Правителството паднало. След дълго лутане демократичните партии забелязали надписа на фасадата на парламента „Съединението прави силата!". Те последвали посланието и този път си направили само една партия. Синя. После се върнали пред парламента, ударили му шута и и даже спечелили изборите.

Новите стопани знаели, че домът, че вътре в дома цари разруха и безстопанственост, затова изнесли имуществото на търг. Явили се най-вече кандидати на все още неразцепилата се Партия и го изкупили. Остатъците били бонус за стопаните и заминали по линия на работническо-мениджърската приватизация. Правосъдието, бидейки част от управлението на дома, тактично си замълчало.

Новото управление имало правилно отношение към Европейския съюз и поради всеки божи ден преминавал в изпълнението на трудни хармонограми.

В края на мандата гражданите се умълчали. В изборния ден една част приветствала новошлия стопанин с царствена осанка, а друга поела за гъби.

И така вървяли дните, а с тях и годините, докато в Синята партия се оказали отново с различни виждания. Но не относно бъдещото на Синята идея, а по скоро по въпроса кой да говори от нейно име. Вместо на щестнайсетинки, този път те разцепили само на половина. После събрали отново половинките, нарекли ги Синя коалиция, после пак ги разделили, защото не слепвали идеално, после пак ги събрали...

Но между временно хората били забравили за синята мечта. Гражданската държава останала мираж някъде в далечината. А когато една мечта стане мираж, хората нямат нужда от партии. Ерго, нямали нужда и от синята..

Ами това е приказката. И понеже няма щастлив край, не става да я разказвате на внуците. Не става и за възрастни, защото започнете ли ще чуете твърде скоро едно равно, дълбоко и всенародно дишане.

Ето защо моят съвет е – пренапишете приказката. Намерете щастливия край и започнете отначало.

Ами наздраве на онези, които ще празнуват празнуват. Аз ще почакам още седмица, до 14 декември.

А може би и мното повече.