Диалози за дясното (част втора)

Платон от Красно село и Александър от Модерно предградие

Дилемата се задълбочава, но решението идва тъкмо навреме, преди симпозиума *

Платон: Не е достатъчно, защото всички тези тежки реформи изискват огромна енергия. Но нямам предвид енергични министри, а най-вече енергични граждани.
Александър: Съгласен съм. Дори и при тимокрацията понякога реформите отгоре не са успешни, защото гражданите стоят и гледат отстрани, та камо ли при демокрацията.
Платон: Но у нас, Александре, те гледат отстрани, защото първостроителите са овластили не индивида, а най-вече колектива. Както знаеш в такива случаи, колективът се смалява много бързо до групата на управляващите. Те представляват гражданите, а в свободното си време крадат от тях. На свой ред пък гражданите са заети да произвеждат, за да има за крадене.
Александър: Вярно, така стоят нещата. Тъкмо по тези причина в обществото липсва енергия, както казват някои.
Платон: Не вярвай на лукавите публицисти, Александре. И у човека, и в обществото като цяло дреме енергия, която е недостъпна за човешките сетива. Ти, например, виждал ли си атом?
Александър: Страхувам се, че това все още не се удало на нито един смъртен.

Платон: Но вярвам няма да отречеш, че атомът съществува и че в него има заложена чудовищна енергия. За да бъде тя освободена и да настъпи верижната реакция, която ще донесе светлина в дома ти, трябва ядрото да атома да бъде предизвикано.

Александър: Разбирам аналогията ти и, ако позволиш ще я продължа. За да настъпи такава реакция и за да освободи тези енергия у гражданите, трябва първом да бъдат овластени. Защото и за добро или лошо, тъкмо властта раздвижва хората.
Платон: Точно така. Философ съм, т.е. не съм пророк, но ще ти каже, че през 18 век отвъд от океана ще се роди една велика демокрация. Половин век по-късно един французин, забележи французин, ще отиде да я разгледа и да се убеди с очите си какви чудеса стават там. И едно от нещата, ще порази най-много Алексис дьо Токвил е енергията на гражданите в тази страна. Най-важните обществени дела се случвали по родните им места. По тази причина американецът усещал властта най-силно в градчето, в което живее – по малко в областта, още по-малко от щата, а най-незабележимо било федералното правителство.
Александър: Не бих ти противоречил тук, Платоне. Напротив,ще продължа мисълта ти. Както и да наречем тези промени в управлението – децентрализация или административна реформа, те не могат да бъдат цел, а по скоро са средство и контекст, в който протича един ефективен процес на вземане на рещения.
Платон: Точно така. В Брюкселската школа на еврократите го наричат субсидиарност. А тук в София пък можем да кажем, колкото повече субсидиарност, толкова по-малко социализъм.
Александър: След всичко казано до тук, признавам горя от любопитство да чуя какво мислиш за стратегията и тактиката на едно нова дясна партия.
Платон. Позволи ми преди това да обобщя заключенията, до които стигнахме заедно с тебе. Първо: намерихме правилната отправна точка, а именно, че това, което ни пробутват за преход си е перестройка отвсякъде. Второ: , уточнихме се, че изграждането на новите институции и доброто управление са две различни неща и тяхното съвместяване е критичен процес. Трето: съгласихме се, че да отграничим дясното вътре в него и да до изпълним със съдържание, за което обществото не е готово е като да приготвим тигана, докато рибата е още в морето. И четвърто: приехме, че има реформи пред скоба, т.е. фундаментални реформи, чието въздействие не е локално, а пронизва цялото общество и поведението на хората.
Александър: Правилно. Това са изводите до тук.
Платон: Позволи ми тогава, с оглед стратегията на бъдещата дясна партия, да те попитам: Не смяташ ли, че от двата вида реформи, институционалната е тази, която изисква много по-широка обществена подкрепа ?
Александър: Със сигурност.
Платон: И още нещо: можем ли да определим този тип тип реформи, примерно реформите в правосъдната и правораздавателната система като лява или дясна ?
Александър: Не може, в никакъв случай. Правовата държава е достояние на всички граждани, независимо от техните убеждения.
Платон: Струва ми се, че от твоите отговори следват две неща. Първото е, че строителството на държавата изисква далеч по-широка подкрепа, отколкото подкрепата за идеите на една дясна партия. Второто е, че след като реформата в съдебната власт не може да бъде лява или дясна, тя очевидно е повече визия на натрупан опит и обществото, отколкото на една отделна идеология.
Александър: Не се наемам да споря по тези въпроса.
Платон: Но нека от политическата реформа минем на конкретните ангажименти, които твоята партия поема в предизборната си платформа – пазар, образование, здравеопазване, заетост, екология и.т.н. Смяташ ли, че ако новата десница спечели необходимото мнозинство в парламента, тя ще е в състояние да извърши тези реформи?
Александър: Сигурно ще бъде трудно, дори казал много трудно.
Платон: Аз пък бих казал невъзможно. Защото половинчати реформи, както знаеш няма.
Александър: Каква е причината, която те кара да твърдиш, че е не невъзможно.
Платон: Много са, но аз ще ти кажа само една – не съм видял още държава, в която правосъдието да куца, а реформите да реформите да вървят бързо напред.
Александър: Трябва да призная, макар и с известно неудоволствие, че имаш известно основание. Знам, че дори и 5 процента да ми станат данъци, магистрала „Тракия“да мине точно покрай моя дюкян, пак бизнесът ми едва ще крета. Знам, че няма по-голямо зло от корупцията, от подкупното чиновничество и от съюза на между бандитите и политиците.
Платон: Така е. Знаеш какво е, ако по време на симпозиума виночерпецът не е разредил достатъчно виното и на другия ден те гони тежък махмурлък. Айрянът може малко да облекчи главоболието, но все пак цял ден няма да си работоспособен.
Александър: Така е, изпитал съм много пъти на собствен гръб.
Платон: Виждам, че ме разбираш с една дума и заради това няма да продължа с останалите причини. Но не мога да ти спестя следващия въпрос: а защо Александре, ти и новата дясна партия се готвите да излъжете за пореден път своите изстрадали съграждани?
Александър: Платоне, познаваш ме добре. Нямам такива намерения.
Платон: Но ти току що изрази съмнение в успеха на евентуалните десни реформи, които планира твоята партия, ако дойде на власт.
Александър: Признавам, че този път ме затрудни сериозно. Може и да не виждаш перспектива за успех, но все пак у нас има много хора с десни убеждения и те имат право на своето представителство.
Платон: Знам, че е така. Дори и аз съм един от тях, защото под секрет да ти кажа отдавна съм се отказал от идеалната държава. Но се страхувам, че тези хора, както се казва в един неостаряващ виц, имат два изхода: Терминал 1 и Терминал 2 на летище София. С други думи страхувам се страната ни обезлюдава не изобщо от към хора, а тъкмо от към хора с десни убеждения.
Александър: За съжаление е така, но тези, които са тук имат право на свое политическо представителство.
Платон. Уважавам правата на човека, те са най-голямото откритие на XX век. Затова ще продължа в този дух и ще те попитам възможно ли е да има хора с десни убеждения във Факултето и имат ли те право на своя десница..
Александър. Провокираш ме, Платоне, но не съм ксенофоб и ще ти кажа, че е възможно. Възможно е там да има предприемачи, виждал съм хубави къщи. Може и някой друг адвокат да се намира.
Платон: Нека приемем, че има. Възможно ли е тогава в гетото да се появи дясна партия или пък филиал на някоя от съществуващите.
Александър: Теоретично – да, но практически ние с теб знаем, че там където действат преди всичко традициите, обичаите и мешерето, тази работа е невъзможна. И аз не съм пророк, но знам, че 20 век американецът Дъглас Норт ще твърди в трудовети си, че понякога институционалните ограничения могат да бъдат неопреодолимо препятствие за новите демокрации.
Платон: Ето, виждаш ли. Ако разширим аналогията върху цялата ни държава, непременно трябва освен формалните, да добавим неформалните институционални ограничения, ако ползваме терминологията на Норт. Т.е. ще трябва да добавим и Шмайзера в центъра на София, и паметника на диктатора в Правец, и онова, което пише в учебниците по история, и онова, което не пише в тях, но премиера Борисов го говори на висок глас и пр. и пр.
Александър: Но, Платоне, ние вече за трети път приближаваме бряста, а ти още не съм чул от тебе на къде вървим и какво в крайна сметка е решението.
Платон: Много е просто. Ако новата дясна партия спечели на изборите 80 процента от гласовете на избирателите. Тогава тя ще  има необходимото мнозинство за всички възможни реформи.
Александър: Но това е невъзможно. Освен това десните партии никога не печелят толкова внушително.
Платон: Прав си и във двете неща. Тогава остава другото решение.
Александър: Кое е то?
Платон: Ще ти кажа, но преди това искам да ти припомня, че до тук се разбрахме за три важни неща. Първото е, че има нужда от фундаментални реформи, така че институциите да бъдат отворени към гражданите, второто е, че за провеждането на тези реформи е необходимо широко народно съгласие и третото е, че те не могат да бъдат извършени от класическа дясна партия. Разбрахме се също така и по въпроса, че ако не са проведени тези реформи, ако няма активни граждани, а измежду тях и предприечиви, една дясна партия няма шанс да управлява добре. А и двамата знаем добре, че мисията на една партия е все пак да управлява добре.
Александър: Ако те разбирам правилно, ти искаш да каже, че е необходимо движение, а не партия.
Платон: Правилно ме разбра. Необходимо е широко народно движение, което да разчисти останките от прехода и да отвори път напред. Бих казал не само на дясната партия. Така е било и така ще бъде.
Александър: И все пак, Платоне, ти ме обезсърчаваш.
Платон: Истината винаги обезсърчава, но само онези, които не са готови да я чуят.
А в случая ,ако ми позволиш да я изразя в концентриран вид, тя е: не може в една калпава система, която всички откровено наричаме посткомунизъм, а не капитализъм да се родят и израстнат свестни партии. Било то десни, било то леви.
Александър: Е, доколкото разбирам, май ще трябва да се върна там, откъдето съм започнал.
Платон: Добре ще направиш. Един ден човекът ще изобрети начин за жива картина от агората и дори ще можеш да се видиш сред множеството свободни хора.
Александър: Познавам много от тях, бяхме заедно преди 22 години.
Платон: И аз бях там. Бях в Демократическата партия. А ти не беше ли при левите, социлдемократите на Дертлиев, имам предвид?
Александър: Там бях, но сега съм съм десни убеждения. С времето ми дойде акъла.
Платон: Няма лошо, моят пък постепенно ме напуска и няма да повярваш, ама сега сега клоня повече левите.
Александър: Съжалявам, Платоне.
Платон: И аз съжалявам, Александре. Явно и на двамата не ни върви в тези неща. Ще дойдеш ли довечера на симпозиума, може да удавим мъката с отлежала рецина**. .. Впрочем, стигнахме отново до бряста. Погледни и ми кажи, не е ли чудо това, че в това дърво всяка клетка живее свой отделен живот, а всички заедно вървят нагоре и погледни докъде стига короната му?
Александър: Хубаво дърво и дори ще ни надживее с тебе, Платоне.
--------
* Симпозиум – мъжко събиране в Древна Гърция, по време, на което гостите в полулегнало състояние се угощавали и пиели разредено вино
** Известно по ония времена вино