Вие сте тук
Диалози за дясното
Част І
Дилемата
Платон, Александър
Както предишната, така и тази събота станах рано, плиснах вода на очите си, сложих анцуга, обух маратонките, тръгнах по ул. „Западна“ Стигнах до края на „Ал. Стамболийски“ и от там по една пряка пътека поех през Западния парк. Мястото е доста навътре. Първо трябва да пресечете ЖП- линията, да повървите още 200-300 метра- ще видите голяма поляна от лявата страна и група мъже, които се разхождат из нея. Непременно ще ви направи впечатления един от тях – с дълга бяла коса, но широк, с телосложение на борец. Може и да сте наясно какво става по кьошетата на София, но съм сигурен, че не знаете какви интересни разговори текат в Западен парк. И тъй като съм се погрижил да взема с мен диктофона, имате пълния запис на диалого между между Платон от Красно село и Александър от школата в Модерно предградие.
Платон: И така, скъпи ми Александре, чувам, че се насочваш към презряната политика? Нали знаеш, че младият Аристотел я отнася към практическите науки, т.е. чак след теоретическите и техническите ?
Александър: Да знам, Платоне. Но съм принуден да се заема. Сега, след това, което стана на изборите имаме нужда от нова дясна партия и от голяма промяна.
Платон: Хубаво начинание и не мога да не ти пожелая успех. Но, ако смея да попитам: не е ли Тимон, онзи 22-годишен младеж срещу нас, при чието раждане за пръв път бе произнесена думата промяна ?
Александър: Но това не бе промяна, а 22 години имитация и посткомунизъм.
Платон: Да разбирам ли Александре, че ти смяташ прехода за неуспешен ?
Александър: Точно така. Даже изобщо няма преход в смисъла на онова, което направиха хората в другите източноевропейски страни.
Платон: В такъв случай задачата ти ще бъде особено трудна. Както знаеш, търтеите от школата на транзитолозите твърдят, че преходът е много сложен процес и че в основата му е изграждането на новите институции и тяхното консолидиране.
Александър: Наистина, трябва да им се признае известна прозорливост. Но тъкмо това очакват и хората, които се надяваме да гласуват за нас -- истинско разделение на властите, независимо правосъдие, контрол върху действията на политиците и все неща, които несъмнено изискват дълбоки институционални промени.
Платон: Да, за съжаление днес тимокрацията не е на мода. Приемам това, което казваш. Но не смяташ ли междувременно, докато текат тези големи промени,че хората трябва се хранят, обличат и живеят ? Защото аз мисля, че ако новата дясна партия спечели изборите ,освен да гради нови институции, тя ще трябва да прави и онова, което школата на бюрократите в Брюксел нарича добро управление? Така, както го разбират десните партии – с по-малка държава и с повече пари у гражданите.
Александър: Разбира се.
Платон: Но тук, драги ми Александре, аз виждам непредолимо противоречие.
Александър: Какво е то ?
Платон: Ще се постарая да го поясня възможно най-ясно. Ето, например, знам, че имаш голямо семейство, но къщата ти е отесняла. При това навремето са я строили пишман майстори, та сега се е килнала на една страна и никой не влиза в магазина ти на първия етаж. Та чух, че се приготвяш за голям ремонт. Така ли е? Така е. Ето защо не мога да си представя, че ти и семейството ти ще обядвате в трапезарията, докато майсторите зидат, чукат, стържат и навсякъде се стеле прах.
Александър: Няма как да сме там. Ще се наложи да се пренесем цялото семейство при роднини. Освен това и дюкянът няма да работи и ще загубя пари, докато тече ремонтът.
Платон: Да разбирам ли, че покрай този голям проблем, че няма да можеш да управляваш домашните си дела по начина, по който би искал?
Александър: Точно така.
Платон: Ето, че стигнахме и до противоречието: да управляваш домакинство и да строиш дом за него са две различни неща.
Александър: Разбира се, че са различни. Едното е всекидневие, в което се се проява твоето умение да управляваш делата си. Другото е изпитание за теб и за семейството и обикновено се случва веднъж в живота.
Платон: Радвам се, че вече сме на едно мнение, Александре, и можем да направим разлика между доброто управление и строителството на държавата. При това, доколкото знам от запъртъците-политолози, първото е работа повече на партиите, а второто – преди всичко на гражданите.
Александър: Разбирам накъде биеш и ме караш наистина да се замисля. Какво все пак е решението?
Платон: Най-лесното е да ти го предложа, но разходката ни все още не е свършила. Надявам се сам да стигнеш до него, още преди да сме се изморили и да сме приседнали под ей онзи бряст. Засега съм любопитен да чуя накъде клони твоята десница – към народното ли, към консервативното ли…?
Александър: Да кажем, че става дума за консервативна партия.
Платон: Ти го каза. Затова сега си длъжен да ми обясниш не кои са ценностите, защото това го знам от мой някогашен виночерпец -- политолог. Отговори ми по -скоро къде са въплътени тези ценности, имам предвид обществото и институциите?
Александър: Тук ме хвана на тясно.
Платон: Излиза, че се каниш да защитаваш ценности, които са високо прокламирани, но на практика са обърнати с главата надолу. Т.е. справедливостта е станала несправедливост, равенството -- неравенство, свободната инициатива на пазара -- в нелоялна конкуренция чрез политическа протекция и пр. При това положение могат ли така наречените десни партии да защитават присъщите за за тях ценности, когато в обществото те изглеждат наопаки ? Особено последната.
Александър: Смятам, че в това отношение те имат големи проблеми. И тъкмо по тази причина техният електорат се свива.
Платон: Добре, но според теб има ли у нас хора, които защитават държавата и обществото, такива, каквито бяха установени в началото на 90-те ?
Александър: Да, има – комунистите.
Платон: Ето, виждаш ли. В този случай хората казват: тия са си разменили капите. Сега разбираш ли, защо Яне Янев и Пламен Юруков ходят гологлави?
Александър: Ценя чувството ти за хумор, но така доникъде няма да стигнем.
Платон: Напротив, ще стигнем. Но преди това искам да науча повече за новата партия. По точно за онова,, което реалполитиците наричат обещания, а ти , надявам се, да ги назовеш ангажименти?
Александър: Разбира се. Поемаме ангажименти за дълбоки реформи във всички сфери – децентрализация на образователната система, отмяна на монопола на Здравната каса, преминаване към капиталонатрупваща пенсионна система, разграждане на мастодонта МВР и интегриране на сектора за сигурност, либерализация в енергетиката, реформи в изборното законодателство и така нататък, да не изброявам.
Платон: Добре. Сигурен съм, че имате добра визия във всички сектори, но това не е достатъчно.
Александър: Как така не е?
Следва част ІІ