Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Из дневника ми през седмицата

Нежен глас от кочината

Гледах тази сутринта дебата по БТВ с кандидатите за кмет на София. Имаше много конкретика и малко политика.  Въобще не можеш да разбереш кой от коя партия и какви ценности изповядва. Дали заради навалицата -- 7 кандидати в студиото, дали заради липса на опит тъкмо в такъв формат, младият кандида т  Прошко Прошков,  както се казва увисна на фона на общия дискурс. С конкретиката си – дупки, кучета, паркиране и пр., той, разбира се, бе в полза на възпитаната и тактична и каканижеща за метро и градинки учителка, командирована от управляващата партия за кмет на София.  А там където няма политика и ясна визия за нов тип управление, стратегията на мутро-милиционерската шайка, взаимствена от силовите групировки от началото 90-те,  е печеливша.

Вземаш едно ново лице -- възпитан човек или добър експерт, вкарваш го в кочината и го оставяш да обяснява как след известно време всичко в нея ще лъсне. В крайна сметка, когато се поизцапа достатъчно, винаги можеш да го смениш с друг.

 


Късно е либе за китка

В края на кампанията, Миглена Кунева започва да проявава характер, да напуска неутрално-гражданското и неутрално-европейското говорене и да си припомня, че все пак има политически убеждения.  Само до преди броени дни бе немислимо да у чуеш тя да казва, че ГЕРБ и БСП са двете страни на една и съща монета, но ето каза го. В днешното си интервю в Медиапул, тя продължава тази позакъсняла еманципация неполитическото и непартийното говорене.  Вече и тя говори за новия член  първи и ръководната роля на ГЕРБ, за това, че управляващите не са дясна партия, за страха, който се връща сред хората и пр. и пр. Ако изборите бяха на 13 ноември, а не 23 октомври, с този начин на говорене, може би Кунева щеше да има шанс за балотаж.  Все пак, по-добре късно, отколкото никога.   Същото, обаче не може да се каже за кандидатът на политическата партияТъжно е, че сред парламентарно представените партии, най-безличен е кандидатът ОДС – Румен Христов. Преди 20 години, пред безмълвния поглед на неговия патрон Желю Желев, червеното мнозинство прекрои президентската институция и отне редица прамощия* на държавния глава. Днес някогашния министър в първото правителство на СДС не вижда проблем в институцията, смята правомощията и за достатъчни, готов е да отдаде своя професионализъм и опит за държавата и съгражданите си. Вярно е, че безличността често се възнаграждава в тази страна, но струва ми се тук ще има изключение.
За куриоз, тъкмо неговия опонент Ивайло Кафлин, член на партията, автор на институцията, макар и много внимателно подхвърли, че има нужда от известно разширяване на правомощия на държавния глава по отношение на законодателното вето и референдумите.

Днес да почерпят

Убиха Кадифи. По начин, по който напълно се оправда прякорът му – бясното куче. Жалко. Ако бе изправен пред международния съд, може би щяхме да научим малко повече, както за връзките му с режима, така и за тези с политиците от времето на прехода. Във всеки случай, много хора у нас могат да почерпят за смъртта му. Някои от тях, като ръководството на „Кинтекс“, например, може би ще го направят след като като си приберат просрочените от 2002 вземания за 1 млн долара от бившата джамахирия. А дали не са повече? За това трябва да питаме не толкова премиера Борисов, колкото Хелън Хюз , главен експерт по търговията с оръжие и човешките права към "Амнести интернешънъл"
-----------
* Избраният от ВНС  Председател (Президент) Желю Желев разполагаше със законодателна инициатива, назначаваше самостоятелно посланиците, имаше право да отменя противозаконни актове на правителството и на отделните министри, ратифицираше е денонсираше международни договори, посочваше кандидатът за премиер, можеше да назначава по негово предложение ръководители на агенции и пр.