Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Дихателната недостатъчност на българските политически партии

Размишления върху връзката между техните ценности, структура и организация

Пролетта дойде и политическите партии у нас започнаха подготовка за местните избори наесен. Вътре в тях текат процедури, предстоят номинации, а в някои дори вътрешни избори. И така трябва да бъде. Но това е едната страна на въпроса, така да се каже. samar.jpgОт другата, в ничията земя между партиите и електората, своята тиха работа вършат и социологическите агенции. Наскоро една от тях, НЦИОМ, повече правителствена, отколкото парламентарна, изнесе факта, че всеки трети българин е разочарован от партията, която е подкрепял доскоро. Показателно в случая е, че сред извадката преобладават хората на възраст между 40 и 49, т.е. точно тези, които са имали достатъчно време не просто да надникнат в партийните механизми, а и да ги изпитат на гърба си.
Е, добре, какви са тези механизми? Как са организирани българските политически партии? И най-важното- отговаря ли тяхната организация и структура на ценностите и посланията, заявени в партийните програми? 

Струва ми се, че по този въпрос трудно ще намерите сериозен анализ или каквото и да е четиво. Както в Мрежата, така и по книжните лавици. Заедно с това правя уговорката, че нямам намерение да запълвам тази празнина или да навлизам в теоретични постановки. Преценката ми ще бъде съвсем конкретна и базирана на правилата, приети и установени в самите политически партии.
Първият факт,който не буди никакво съмнение е, че

Българските политически партии са масови без изключение

Всички те, независимо дали са определят като леви, десни или десноцентристки, са структурирани дълбоко по вертикала, чак до кварталния клуб или секция. При всички тях основната организация е общинската, макар според българската избирателна система парламентарните избори да протичат в рамките на многомандатния район, т.е. областта. Така е и в БСП, така и сред претендендиращите за център-дясно СДС и ДСБ.
От гледна точка на практиките в Европа и Северна Америка тази прилика не изглежда логична. Не за друго, а ценностите, на които се опират левите партии, предполагат масовост, докато при десницата съществуват понятия като „кадрова” или „електорална” „изборна” партия /поне така казват Морис Дюверже, Едмънд Бърг и Джовани Сартори/. Разбира се, дотолкова доколкото същестуват редица отклонения от принципа /народните партии/, правилото не може да бъде прието буквално, но така или иначе е част от идентификацията на този тип политически организации
Нека все пак оставим теорията е се опитаме да изследваме нещата с един прост експеримент. Да приемем,че сте че с десноцентристки убеждения и харесвате чл. 4, ал. 1 от устава на СДС, където е записано „...да бъде партия на способните, предприемчивите и уверени в себе си граждани”. Естествено преди да подадете заявлението си за членство, вие сте длъжен да проверите дали органите, структурата и процедурите в тази партия позволяват израстването и въобще виреенето в нея на тъкмо такъв тип граждани. Имайте едно на ум, ако забележете, че основна структура в партията е клубът /кварталният, разбира се/, както е записано в устава на Синята партия.  Бягайте далече, когато по нататък в него се натъкнете на понятието секция.. Бягайте, независимо от добрите идеи на партията като цяло. Да заседаваш в квартална секция на десноцентриска партия не е просто нонсенс от гледна точка на партийните практики в Европа и политическата наука. Това е тежка колизия и вътрешен дискомфорт, поради неизбежните разлики в статуса на хората и до вас от гледна точка на способност, предприемчивост и увереност. Кой знае защо навсякъде по света способните и предпремчивите нямат навик да се срещат на квартално ниво.
Другият факт, който оправдано битува в общественото мнение е, че

Българските политически партии са лидерски.

За куриоз, тук има известно изключение. И то тъкмо там където най-малко би могло да се очаква – партията с адрес на управление „Позитано” 20. Но това излиза извън темата ми. По- важното е да как можем да установим дали една партия е лидерска или хайде да не пренебрегваме лидерството и да го кажем другояче – дали е достатъчно демократична?
Колкото и да сте далеч от партийните механизми, все пак това не е толкова трудно.
Първото, което трябва да направите ,е да премерите относителната тежест на централното ръководство, от една страна, и на местните структури от друга. Второто е да видите в каква степен членовете на партията са въвлечени във вземането на нейните решения и съответно какви са техните възможности да участват и да бъдат представени в органите на партията.
Най-лесно ще ви бъде с устава на претендиращата за десноцентристка  ГЕРБ.
Първото, което ще установите е, че има два основни органа – Изпълнителната комисия от 11 човека, т.е. управителното тяло, начело с Бойко Борисов и Националното събрание /пак с председатела лидера/, което се провежда веднъж на четири години. Т.е. за цели четири години бившият батальонен командир е вече пълновластен командир на новосформираната си партийна дивизия.
Подобна структура и подобна организация, разбира се е немислима в повечето десноцентристки партии в Европа, където част от важните решения между конгресите са поверени на широкопредставителен и пълноценен партиен орган, наричан с различни наименования – политически съвет, Национален комитет и пр. *
Другото, което ще установите в устава на ГЕРБ, е почти военната дисциплина. Областният координатор, т.е. председателя на областната организация се назначава от централното ръководсто. Пак то, и единствено то, определя кандидатите за президент, народни представители, евродепутати, кметове и съветници, а в случай, че все пак срещне съпротива би могло да освободи на куп областните координатори, общинските ръководство и дори техните оганизационни секретари.
Такава е картинката и в ДПС, където централното ръководство е запазило изричното си право да свиква областните събрания.
Малко по-различно е при ДСБ,. И тук, обаче Националното ръководство е самотно на върха на пирамидата, лидерът достатъчно оправомощен,
комисията за подбор на кандидатите,
фигурата на отговорника за многомандатния район, както и целокупното участие на Националния арбитраж в регионалните събрания е достатъчна гаранция, че в листите ще бъдат разположени правилните хора.  
За разлика от ДСБ и ГЕРБ, освен централно ръководство, в Синята партия си имат широкопредставителен орган между два Конгреса – Национален съвет. Ето защо младият лидер на партията отвреме-навреме си има проблеми, изправен пред солидното представителство на членовете в страната. Докато в другите партии, централното ръководство запълва вакуума от липсата на организация и иниицатива в региона, в СДС това правят самите местни организации. Но не там, където са техните членове, а в ръководните органи на партията, където е тяхното основно поле на действие. Резултатът от тази бъркотия е нещо като колективно лидерство на апарата, изтощитетелни вътрешни битки, безпринципни споразумения, а и понякога и лидерски кризи.
Не е по-назад в тежненията и модерната лява партия, където областният съвет е предимно с координиращи функции, а областната конференция -непостижима мечта, както за рокерите, така и за белокосите фенове на Серьожа Станишев.
Няма как да не кажем в заключение, че определянето на общинската структура като основна от една страна и от друга хлабавите връзки на равнище многомандатен район изразяват основната тенденция в разгледаните по- горе български политически партии – силен център и слаби местни организации.*

Впрочем не бива да се учудваме на това състояние на партиите. Както е известно, не може в калпава и игнорираща гражданите политическа система да съществуват изрядни и демократични партии. Ето защо спокойно можем да кажем

 

 

Каквато държавата ни, такива и партиите

 

В медицината съществува понятието дихателна недостатъчност. Най-често причината е нарушена обмяна на кислорода между атмосферата и кръвта в белите дробове.  В политиката болестта се нарича демократичен дефицит. И това е нарушената обмяна на принципната възможност за инициатива на членовете от една страна и структурните органичения, които не позволяват нормална циркулация.
При това състояние на нещата, обикновено политическият елит се пържи на бавен огън, тъй като не му достига най-важното – легитимност. От другата страна ,на барикадата, гражданите вместо да гасят огъня, трупат съчки под него. Едно от измеренията на този дефицит е централизацията – силен властови център и шлейф от общини, както би се изразил един политически лидер. Вследствие на това заболяване, от една страна, столицата ни расте и дори старее, а от друга, периферията също старее, но заедно с това опустява.
Във властови план,  израз на това странно състояние на нещата е представата, че едно правителство би могло да осъществи работни комуникации с 264 местни общности, а те на свой ред са доволни да предоставят регионалните проблеми на всезнаещата централна администрация.
Тъкмо по този начин стоят нещата и в организацията на българските политически партии. И едва ли ще бъде правилно да виним пропорционалната система, че създава възможността партийните началници да редят листите. Дотолкова, доколкото в чужбина има и достатъчно добри практики при същата система, по-вероятно е причината да е в самите партии.
Така че нека не се заблуждаваме. Зад лозунгите за демократичност у всяка българска политическа партия е заложен паническият страх от кислород, от свеж въздух, от свободно мислене, от инициатива, различна от тази на централното ръководство. Тъм, където политическите партии в Европа се градят крепост /избирателния район/, българските вадят баданарката и лъскат фасада. Или пък като ГЕРБ и ДПС откровено настаняват апарата. Резултатът – безжизнено, безлично, партийно назначено народно представителство.
Чувал съм шеговите предложения от рода на това колко пари бихме спестили за избори, ако минем на социологически проучвания. И съответно всяка партия, съобразно своята относителна тежест си назначи своите народни представители.
Но дали е шега ?
Като знаем колко отчаяни избиратели и съответно данъкопланци има по нашите земи.
--------------

* Така е в партията на Берлускони, приятел на Бойко Борисов, така и в партията не толкова приятния му Саркози, както повече десноцентристки партии в Европа. Представителнит орган орган, разположен между конгреса и централното ръководство между два конгреса е характерен атрибут и на политическите партии в Царство България.
---------------------------
Карикатурата, използвана в публикацията е на Тодор Цонев