Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Късният милиционерски ренесанс, мускулите на закона и една слънчасала Европа

Няколко предварителни бележки върху промените в Наказателно-процесуалния кодекс

Нямам представа какви са понастоящем темпаратурите в Брюксел, но твърдо си мисля, че климатиците никак не помагат на еврокомисарите и техните експерти. Само изложен на непоносима жега човек може да му се привиди живителна вода в разтопения каучук, който управляващите поднасят на зажаднелите за възмездие български граждани. Най-вероятно в някой от следващите дни ще се спра подробно на проектите за промени в НПК и в Закона за съдебната власт, но преди да коментираме авагангардната идея на кабинета за специализирани съдилища е добре да знаем, че нашите предци са мислили по въпроса. Така например в Търновската конституция, от чл. 155 до чл. 158 се урежда процедурата, по която могат да бъдат предадени на съд министрите. Процедурата е изцяло парламентарна, като инициирането е с една четвърт от членовете на Народното събрание, а за предаването на министърът на съд са се изисквали гласовете на 2/3 от присъстващите народни представители. От тук нататък сгазилият лука министър отивал на Държавен съд, орган създаден със закон, при това с народен състав, т.е. не само от юристи. Ако надзърнете в Търновската конституция, езика на тази уредба може да ви стори малко архаичен, но съвсем не така що се отнася до нейната същност. Без дори да ми се налага да ровя в Интернет, ей сега се сещам, че подобна процедура и Държавен съд има днес в Дания. И естествено, в Белгия, страната от която сме взаимствали част от постановките в Търновската конституция. Но, просто им да е на хората в Брюксел. Не познават българската традиция, не са я чули – нормално. Не са длъжни. Но струва ми се, че абсолютно задължително е за хора от които зависят съдбите на Европа поне малко да зачетат /както се казваше едно време/ и дори да входират

/още една напоследък омайна думичка/ в мозъците си деликатните подробности. Първата малка подробност, която си отбелязах, че с промяната на чл. 35, ал. 3, министрите вече не са потенциални подсъдими (не че досега са били) на Софийски градски съд. Пускаш търсенето в проекта – няма министър. Има лице по чл. 19, ал. 2 от Закона за администрацията. А там освен министър-преседателя, неговите заместници и министрите, има още едно лице – Министерския съвет. Ха-ха-ха! Тук и аз барабар Петко заедно с правните мъже мога да се посмея на воля. Няма и депутат – има лице с имунитет (много интересно прозвище).Няма областен управител и кмет – има пак лице по ал. 3 и ал. 4 от цитирания закон. Не е ясно защо няма председател на Общинския съвет и съветници, дето навик да раздават и заменят имоти, както и да прекрояват наредби. Няма дипломат, има „дела за престъпления по ал. 1 и 2, извършени в чужбина.” Ако в крайна сметка седнем и сложим калема под намеренията на законодателите – бройте цялата цялата изпълнителна власт и нейната висша администрация, съдебната власт и, разбира се депутатите.

Не че няма достатъчно управници у нас съдене в разните власти и на различните равнища, но бях петимен в мотивите към законопроекта вносителите – „Искра Фидосова и гр. н.п” да ми посочат поне един аналог на Европа на тази безподобна оргия на късния милиционерски ренесанс у нас.

И да не забравя, в тоя мач премиерът го играе много хитро изтеглен назад -- опорен халф, ако не централен защитник- Макар в цяла Европа подобни тежки законопроекти да се изричен прерогатив на правителството у нас всичко е наопаки. Тъй, че напред ще е Искра Федосова и н.п.-тата.

Дали пък­ шефката на групата на ГЕРБ пък няма да ни изненада с някоя красива задна ножица? Имам предвид на обратната врата, дето са скупчени гражданите. ­