Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Правосъдието като елемент на привлекателната инвестиционна среда

В деня, в който Софийският градски съд оправда Маргините, от Плевен вицепремиера Цветанов изплака: „Ето, това е нереформираната съдебна система.” Как да не се съгласиш с него ? Но това е едната страна на нещата, т.е. когато държавните ни мъже говорят пред медиите. Другата е, когато заседават и вземат решения. По тази причина на току-що измъдрената нова стратегия Министерството на правосъдието пише: „ЗА ПРОДЪЛЖАВАНЕ НА РЕФОРМАТА НА СЪДЕБНАТА СИСТЕМА В УСЛОВИЯТА НА ПЪЛНОПРАВНО ЧЛЕНСТВО В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ”­.Как се продължава реформа на нереформирана съдебна система, това само вицепремиерът си знае.
Но не е въпроса само в разликата между говоренето и решенията на днешните ни управници.
Има нещо, което би трябвало да смути, ако не нас, то поне посланиците на 27-те страни от ЕС, които адмирираха стратегията.

И това е подходът. Подходът към съдебната власт като към сектор, който подлежи на управление. Така, както подлежи на реформи туризма, образованието, селското стопанства и прочее неща,, които пише по предизборните програми на политическите партии.
Впрочем, подобен бе подходът и на предишните две правителства, с тази разлика, че те доста по-умело имитираха търсене на съгласие с опозицията. И дори в някаква степен го постигнаха, тъй като и СДС и ДСБ подкрепиха по-голямата част от конюнктурните конституционни промени на Царя и на комунистите.
Разбира се, че съдебната власт не е сектор от народното стопанство, нито пък част от администрацията. И да съставиш една правителствена стратегия за реформа в тази сфера е все едно да направиш същото за законодателната власт, т.е. да заложиш промени в правомощията на парламента, в структурата и в броя на депутатите.
Впрочем има една причина, управляващите да не спазват правилата, т.е. , да търсят широко съгласие, да преговорят с партньори и опозиция. И тя е, че не бъркат в дълбокото. Защо ако отворите стратегията никъде няма да прочетете как да се намери тънкия баланс между независимостта и недосегаемостта на магистрата. За сметка на това пък можете да прочете пожелания за „Активно управление на съдебните сгради” или пък как да се развие „Търговското правосъдие като елемент от привлекателната инвестиционна среда”
Това последното как го намирате?