Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Какво да правим, ако тръгнат да падат ?

­„Когато па.., когато па.., когато падне БКП... „Сигурно сте чували това парче на Васко Кръпката. Съвсем наскоро той отново го изпя на един от протестите пред парламента. Колкото и страно да ви Krapkata.jpgзвучи, за мене този кратичък текст – само два куплета – е един от крайпътните знаци на неписания Закон за движението по време на прехода. Казвам знак, и то предупредителен, най-вече заради втората част на куплета, а именно „..не искам аз да съм отдолу, за да не падне върху мене”. Ей, богу, готов съм да напиша цял трактат. Не за друго, а защото колчем пъти БКП се килне, все сме си отдолу. Т.е. все сме си изненедани. Справка: 1990 и 1997-ма.

По тази причина напоследък живо ме интересуват исканията на студентите, програмите на десницата и дори дискусиите на Зелените. Чета и се питам какво правим, ако се килне и дори тръгне да пада онова, което наричаме „олигархично управление”, „фасадна” демокрация. Има два начина да постъпим. Единият е да послушаме съвета на Васко, да се отместим ловко и да оставим миналото в праха. Нека се валя там като статуята на Ленин на някогашния едноименен площад в София и който ще да си я носи където си ще. А пък ние да си почнем от самото начало. Другият е, да бъдем изненадани, да останем затиснати, да отместваме бавно и мъчително с години онова, което смятаме за труп. Докато най-сетне схванем, че тежестта е непосилна и че трупът мърда и налива бузи в розово и дори в червено. ­

Но какво значи да не бъдем изненадани, да не бъде затиснати, да се отместим овреме ? Ако бяхте с мен днес на дискусията на Зелените на „Славянска” 6 щяхте да получите перфектния отговор. От Евгени Дайнов. Някъде към края на разговора за това що е българска администрация, той просто демонстрира не толкова познания, колкото здрав граждански инстинкт и без увъртания в прав текст каза на почитаемата, предимно младежка аудитория нещо от рода: Забравете за еврофондовете, забравете за резултати, за ефективност. Това е статукво, модел, добре смазана машина, която работи безотказно в полза на онези, които са я създали.

Мисля, че подходът на Евгени спокойно можем да отнесем като цяло към работата на така наречената българска администрация, начело с българското правителство. Те никога няма да заработят в полза на българските граждани, нито пък ще бъдат подчинени на техния контрол. И причината е, че изначалната цел на българските институции, в частност и на българското правителство никога не е била да работи за българските граждани. Ако беше обратното, най-вероятно определението за функциите на българското правителство щеше да наподобява на това в Конституцията на Република Пълша. Там, в чл. 146 ал.2 пише буквално: „От компетенцията на Министерския съвет са въпросите на държавната политика, които не са предоставени на други държавни органи или пък на органите на местното самоуправление.”

Впрочем дискусията приключи малко минорно. Не за друго, а защото повече от присъстващите дадоха добри примери за смайващата способност на администрацията да направлява делата на гражданите по четирите краища на страна и разбира се да прибира своето. Далеч не само от еврофондовете, разбира се.

Иначе мотото на дискусията бе да върнем държавата на гражданите. Та си казвам: дано следващия път говорим по-малко за прийомите на крадеца и повече за това как да обезопасим собствения си дом.


­