Един национално-отговорен предприемач | Блогът на Пламен Даракчиев

Отговорен бизнес – това е нещо, в което вярвам. Това е девизът на Димитър Аврамов, който можете прочетете в сайта на Fcolor. От вчера, т.е. от деня, в който спря блога на Пламен Юруков, собственикът на Fcolor спокойно може да добави още едно определение към бизнеса си-- н а ц и о н а л н о о т г о в о р е н. И да продължи инициативата като призове банковия сектор да запорира сметките на Юруков, далекосъобщителните оператори да спрат телефоните му, електроснабдителните форми да дръпнат шалтера и да го оставят на тъмно, Шел, Лукойл и другите да му откажат гориво и пр., и пр. Нищо, че национално-отговорният бизнес си взе шапката още през далечната 1996 година. Завличайки междувременно спестяванията на българите.

Ако днес някой иска да го възкреси, то най-напред трябва да потърси спонсорите на президента.

И дали пък вече не го е направил.

Лични

Влезте или се регистрирайте, за да пращате коментари.

Коментари

Изпратен от administrator на Нед., 2008-08-10 08:27.

Избори и ВНС

Балтазаре, съгласен съм изцяло с анализа. Ще ти опонирам само в някои дреболии. Първата е, че няма значение кой какъв е, т.е. дали е от ДСБ или СДС. Конституцията, изборите, парламента, магистратурата, полицията и в крайна сметка закона за са всички. Включително и за бабичките от Бузлуджа. Както и друг път съм споменавал и както гласи науката за политиката, тази работа, т.е. голямата промяна може да стане по два начина: чрез преговори между политическите играчи или като излезем на улицата. Аз предпочитам първия начин. Има времена, когато политическите играчи са достатъчно уплашени, за да схванат, че няма как да оцелеят, ако не подкрепят една голяма промяна. Дори и да реже клона, на който висят. Случвали са се такива работи през годините. Например във Франция в края на 50-те. Петата република е плод именно на такъв голям компромис.
Ако все пак тръгнем на избори за ВНС, аз гледам на тях не като на начин за спасяване на това, което е останало от СДС. Напротив -- далеч по-голям оптимист съм в това отношение. Знам, че в един такъв голям кипеж и дебат за гражданската власт и за демокрацията като такава, демократично мислещите хора и дясното ще се очертаят много релефно, отколкото сега. Спомни си къде и при какви обстоятелства са се зародили първите български партии и се е състояло разделението на либерали и консерватори.
Да, кампанията за ВНС ще е коренно различна от тази за обикновено народно събрание. Демагозите и популистите ще изпаднат в огромно затруднение. Най-много да почнат да се надскачат с предложения за избор на съдиите /англосаксонска практика/, за референдуми до дупка и пр. Което не е чак толкова лошо.
Най-съществената част от този дебат,обаче, както си му е реда ще бъде за Конституцията и най-паче за държавата, като такава. И там неизбежно ще възникне въпроса: а защо я докарахме до тук ? Кои бяха тези умници, кои бяха тези строители, с какви отвеси са мерили, та днешна България е сгрешена още в основите. Нали се сещащ кой ще го отнесе в този дебат ? Друг е въпросът, че ще изникне и неудобния въпрос към нас, към хората, които сме били част СДС през годините -- а вие къде спахте, защо не ни казахте, че са червените са гепили държавата още в началото на прехода ?

Влезте или се регистрирайте, за да пращате коментари.

Изпратен от administrator на Ср., 2008-08-06 17:43.

Прав сте, че

Прав сте, че едва ли Аврамов е пристанал на властта. Може би съм позасилил малко краските. Що се отнася до данъците, мисля, че е важен контекста, в който се прави това предложение. Ако това е в контекста на желанието на опозиция да свали правителството, да отиде на предсрочни избори и да поеме управлението, то данъчният бойкот не е коректен подход. И без такива крайности, струва ми се ще си стигнем до изборите идната година и ,надявам се, до ново управление. Ако обаче дясната опозиция постави въпроса за радикална конституционна реформа и "ново начало", както ни препоръчаха в проекта за доклад на ЕК, то аз го оправдавам това, което предлага Юруков. Бих спрял да плащам данъци, бих излязъл, ако трябва на улицата. Защото установяването на правов ред и например на независима съдебна власт няма как да бъде работа на едно правителство. Това става или когато хората излязат на улицата или, когато партиите постигнат съгласие в полза на такъв тип реформи. Ако опрем до първото, то за мен са добри всички средства с изключение на насилието.