Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Къде се срещат и къде се разминават ГЕРБ и десните партии

Тази сутрин, при Бареков, генералният секретар на ЕНП Антонио Лопес - Истурис даде рамо на евентуално обединение на дясното. Онзи ден пък в едно свое интервю, той бе още по-ясен: „Семейството на Европейската народна партия се надява да види ГЕРБ като обединяващата сила на десноцентристкото пространство в България, която ще бъде способна да предложи по-доброто управление, като спечели следващите парламентарни избори.” ?
Тази доста категорична позиция на ЕНП изправя традиционните десни партии у нас пред нова реалност. Или да продължат махленските престрелки с Борисов или да приемат сериозно претенцията му за присъствие в дясното пространство. Първото, както споменах в предишния постинг бетонира позицията на Борисов в ЕНП, второто изправя десницата пред някои проблеми. По-скоро вътрешни, колкото и странно да ви се вижда.

Ако все пак десницата избере разумния подход, то тогава нейните лидери трябва да признаят един прост факт: заявката на ГЕРБ за властта не е за пренебрегване. Поради две причини. Първата е, че ценностите, заявени в политическата програма на партията без съмнение са ценности, които споделят и в ЕНП. Втората е, че нейната управленска програма наистина е алтернатива на тройната коалиция, доминирана от бившата комунистическа партия. В тази програма има ясна заявка за освобождаване на предприемаческата инициатива, за реформиране на възлови сектори и съответно ограничаване на конфискацията на доход от гражданите, за свиване на държавната администрация, за изпреварващ икономически растеж и в крайна сметка за тръгване в желаната от всички посока. Най-вероятно при наличие на политическа воля, тази програма е изпълнима от един бъдещ кабинет, доминиран от ГЕРБ. Не заради това, че партията на Борисов разполага с кой знае какъв експертен и управленски потенциал. Тя е изпълнима по две прости причини. Първата е, че ще има широка подкрепа сред българските граждани, сред които струва ми се има ясно изразени очаквания за по-смели, та било то и болезнени реформи. Втората е, че веднъж влязла във властта, една нова, все още не невтасала партия, при това лидерска, може и да има необходимото време за болезнени реформи. Преди по традиция в нея да се формират мощни лобита и групи по интереси.

И все пак, тук си оставям една вратичка, но която надявам по-нататък ще мога да се спра по-подробно.

И ето че стигаме до най-важния въпрос, който лидерите на десницата интуитивно напипват. И дори изказват в медиите, но някак напосоки и в не особено ясен контекст. Става дума, разбира се, за политическата реформа. Онази реформа, от която през през 1997-2001 правителството на ОДС и неговото мнозинство така и не подхванаха. Става дума за реформата в съдебната власт, в местното самоуправление и, разбира се, в избирателната система.? В програмата на Борисов няма и намек за подобен тип промени. Очевидно проектът „ГЕРБ” е изцяло изграден на дълбоко погрешната презумпция, че политическата реформа е приключила и в най-добрия случай остават някои довършителни работи. Свързани най-вече с реформа в наказателно-процесуалното законодателство и децентрализацията на фиска.

От тук нататък възникват два основни въпроса. Първия е, как например Пламен Юруков, прогласил реформата на политическата система като кауза на СДС, ще приеме тази огромна празнина във визията на ГЕРБ. Разбира се, същото е валидно и за ДСБ, откъдето излезе терминът „фасадна демокрация” и в чиито документи политическата реформа също заема съществено място.

Вторият въпрос е свързан с това дали проектът „ГЕРБ” е осъществим в своята цялост. С други думи дали едно добро управление и преди всичко пазарни реформи могат да прелегитимират сегашната политическа система.

Но по този два въпроса - още утре.
————————————
? Вестник „Седем”, бр.48, 5-11.12. 2007 год. „Загуби се много енергия в лични вражди вдясно”.
? Естествено тук и вечната тема за неотворените архиви и нереформираните служби