Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Все по-трудно става на посланиците на САЩ у нас

С няколкото си критични бележки вчера в БТВ, посланик Байърли ме накара да си спомня с носталгия за неговия предшественик Джеймс Пардю. Човек не може да не изпита противоречиви чувства, когато висш дипломат САЩ заяви, че не изключва участието на бивши служители на ДС в бъдещата Агенция на едно от новите източноевропейски демокрации. Озадачен съм и от надеждата му, че Бойко Борисов ще пребори корупцията в общински фирми и ще превърне София в един модел на модерни общински услуги. При положение, че българската столица се управлява по начин, непонятен не само за американските, но и за големите европейските градове. Направо пък съм фрапиран пък от публичното потвърждение на вече носещите се слухове, че новата Агенция за национална сигурност се прави със съдействието на американски експерти. Нима тези експерти смятат, че България може да бъде изключение от практиката в тяхната страна ? Страна, в която добро ченге е онова ченге, в чийто врат неотлъчно диша прокурора. За добро или за лошо.

А пропо, този път, посланикът бе безкрайно предпазлив по онова, което става в съдебната власт. И тук вече мога да го разбера. По времето на неговия предшественик, все още субектите на критика можеха да бъдат различни – главния прокурор, отделни звената от системата и пр. Днес вече адресатът е само един – държавният глава. Човекът, който дърпа конците на магистратите. При това, без да е оправомощен* и съответно да носи отговорност пред българските граждани.

Лично аз не се надявам, колкото посланик Байърли, че виновниците за купуване на гласове ще бъдат арестувани и осъдени. По скоро си мисля, че не е далеч времето, когато не отделни сдружения на бизнесмени, а една цяла партия ще излезе на пазар за гласове. И е много вероятно тя да се нарича „Единна България”.
—————————–
* Като изключим конституционното му право да назначава и освобождава главния прокурор и председателите на ВКС и ВАС