Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Какво не знаем за ДС, защо не го знаем и как ще го научим ІV

Журналистика на прикритие - 2

Историята от края на 1989-та и началото на 1990 година, разбира се има свое продължение. И то много интересно. Възнамерявам, обаче, поне засега да го пропусна. Все си мисля, че в тази област и без мене ще съмне. Има си хора за тази работа. Но не във Факултета по журналистика, където още изучават основно жълтия печат в западноевропеските страни, а в УНСС. В един от кандидат-докторанските му въпросници можете да срещнете например темата “Качествен и жълт печат — специфичната му симбиоза в българския печат”. Така че, спокойно, ще има кой през идните години да надникне по-дълбоко в нещата.

И все пак, преди да премина към конкретния анализ, не мога да не се спра накратко върху някои особености на журналистиката на прикритие. Освен на-важните — наметалото /качествената преса/ и кинжалът, който потъва меко /принципите на Уилям Рандолф Хърст ?/, тя има има някои допълнителни характерни черти.

Така например, както офицерите на прикритие ?, така и журналистиката на прикритие се обезмисля, ако го няма врагът. В нашият случай, врагът не е просто истински независимата и вдъхновена от събитията журналистика. Врагът е е нещо много повече — фрагментираният, разнообразен и отговарящ на новата социална стратификация печат. Конкуренцията на идеи, мнения и дори на влияние в чисто пазарен аспект, осветява незабавно журналистиката под прикритие. Точно, както липсата на кльонове по границата прави излишен явния и неявния репресивен апарат на комунистическия режим. Заедно с това, конкуренцията отнема най-важното предимства на изданията и съответно журналистиката на прикритие, а именно — да бъдат издания и журналистика “за народа”. Народът, схващан в цялостната му еднаквост и единство на противоположностите. Така, както го разбира бившата комунистическа партия, обхващайки в монолитно единство всичко — от мултимилионера Добромир Гущеров до бай Иван, старият комунист, едва кретащ със земеделската си пенсийка. В рамките на това единство на различията, както си му е редът, журналистиката на прикритие отчита наличието на с в о и и ч у ж д и елементи. Към своите елементи излъчва прескриптивна /предписваща/ информация, към чуждите — подбрана. Дескриптивна и не толкова ангажираща. Предписващата информация е образът на официоза, развлекателната — образа на народния вестник.

Но спирам до тук, защото струва ми се, по-нататъшното ни практическо занятие ще бъде по-красноречиво от каквото и да е задълбаване в темата.

И така, нека отворим първо броя на “Дневен труд” от петък, 6 април. Няма да се спирам на мощното заглавие “Прокурор подкупва прокурор” на първа страница. Ясно е, колкото повече затъва съдебната реформа, колкото повече разбутва пешките внукът на Борис Велчев, толкова по-осезателно и с по-гръмки заглавия ще присъства темата във вестника. Няма да се спирам и на забележителното отсъствие на царската тема в изданието. И то тъкмо на “историческия” 6 април, датата на която преди 6 години, един от сегашните коалиционни партньори лансира идеята за 800-дни и за новия морал. Далеч по-интересно е да отидем на страница 13, посветена на смъртта на шефът на отдел “Картотека и архив” в Националната разузнавателна служба.

За да схванем нещата в развитие, обаче, е необходимо да се върнем един брой назад назад, където на страница пета, по-сетнешната интепретация се предхожда от “чистата информация” за събитието. Под заглавие “Депутати четат делото за смъртта в НРС”. В кратката информационна кореспонденция — всичко е точно. Няма какво да кажеш. Нещо повече, отделено е достатъчно място и са предадени достатъчно точно репликите на опозицията в лицето на депутата Атанас Атанасов, някогашния директор на НСС в правителството на Иван Костов. Примерно неговото учудване, че не са иззети никакви пръстови отпечатъци по оръжието, дори и тези на самоубилия се.

И ето я на следващия ден фаталната страница 13, с автор Светлана Йорданова. Както си му е редът — от отдел “Криминален” на вестника. Заглавието — “Смъртта на “пазителя на тайните”. Т.е. какъв пазител, какви тайни, какви 5 лева ! “Да не се е случило нещо лошо със съпруга ми. Кажете ми поне, дали е жив !?” — пита в самото начало на материала притеснената съпруга на Дойчев. Следва покъртителен разказ в стил съдебен очерк. Има всичко — подробности от последния работен и житейски ден на Дойчев, обстановката в кабинета, положението на трупа, траекторията на куршума, използваните оптични и физикохимични методи за експертиза на Института по криминалистика и пр. и пр. Както се казва четиво отвсякъде. Четиво, в което авторката остава в сянка в интерес на събитието, на обстоятелствата и на истината, разбира се. Но това е само на пръв поглед. При повторен оглед на мястото, страница 13, естествено и неспециалистът лесно ще установи, че всъщност покъртителния разказ е прикритие на две ясни внушения. Първото — припомнянето на заявлението на Кирчо Киров от миналата година, че смъртта на Дойчев няма никакво отношение към архива, с добавка на авторката, че същото е показало четиримесечното разследване. Второто — пикантен, но важен момент, удостоен с подзаглавието “Имал дискета с жития на светци”. В тази част от публикацията, авторката разказва за увлеченията на покойника. По-специално към източно-православното християнство?, рисуването със семена на икони и молитвите, който Дойчев четял стриктно всеки ден около 13 часа, време, по което дъщеря му Илияна се събуждала далечните Съединени американски щати. Както се докладва в такива случаи — мисията е изпълнена. Рисуващите семена и четящи всекодневни молитви офицери вече са по-удобни за самоубиване, отколкото някогашните романтици, покосили живота си върху партизански паметници.

Останалото — утре. А то е: Как “Труд” разглежда въпросът за отварянето на архива на бившата ДС и съответно новоизбраната комисия. Как как вместо йелоу кид ни пробутват жълтия заек, някогашния министър в първото синьо правителство Димитър Луджев с пикантерията около външнотърговските фирми на ДС. Как Валерия Велева открито твори журналистика на прикритие.
————————————————————

? Самосъхранение, любов и размножение, честолюбие. Т.е. убийства, самоубийства, катастрофи,сексуални скандали, романтични истории, тайнственото — бермудски триъгълник, тамплиери, гледачката на Берлускони и пр.

? За да няма недоразумения пояснявам. Терминът “под прикритие” се използва днес в Закона за МВР и означава преди всичко внедряване на специални агенти в престъпни структури. “На прикритие” е термин на тайните служби на комунистическия режим и означава съвсем друго нещо. В този смисъл Тошо Тошев, например, не е под, а на прикритие. С други думи на лов за читатели, а не на престъпници.

? Разбира се повече работа тук можеха да свършат сектите, но все пак става дума за служител на НРС и не бива да се уронва престижа на заведението.