Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Какво да очакваме от новото правителство

Бъдещият кабинет и съответно мнозинството в парла­мента има два пътя. Единият е ясен – категорични действия за смекчаване на кризата, т.е. актуализация на бюджета, т.е. драстични съкращения в администрацията, ограничаване където е възможно на инвестиционните намерения на държавата, сдържана политика на доходите и пр. и пр. Това е добре. Почти съм сигурен, че на гребена на доверието и с решимостта на премиера, правителството ще се справи с тази задача. И ограничаване на корупцията по върховете поне на първо време ще има, доколкото върховете се сменят и новите има още да се учат. Най-вероятно кабинетът ще бъде по-внимателен с реформите в отделните сектори и дано да е така, тъй като системни грешки по време на криза, не е най-доброто, което може да се случи на едно бодро правителство. Но това е ясната и бих казал очакваната от повечето избиратели посока. Тя ще даде резултати и сигурен съм един ден, във вече тежки за ГЕРБ времена премиерът ще отстоява аргументът:”Ние ви изведохме от кризата!”. Но както казва в известната поговорка, пътят към ада е послан с добри намерения. В случая дори изпълнени.

Защо казвам, че нищо добро не ни очаква при един такъв сценарий ? Отговорът вече е многократно повтарян в този блог – каквато и да е добра политика в България ще бъде обречена на провал, ако липсват воля и съответно действия за оздрававяне или по точно отделяне на съдебната власт от всеобщия управленски патримониум. Залогът тук не е само и единствено справяне с организираната престъпност и корупцията по върховете. Законът, редът, защитените права на собственост и безпристрастното правосъдие е величина правопропорционална на свободния пазар и конкурентспобността. Иначе ще ни бъде трудно да си представим, че и при новото правителство няма да има обръчи, предприемачи с държавна протекция, сива зона, осигуряваща благополучието на чиновничеството.

Другият проблем, който е препъни камък за всяко правителство с добри намерения, това е неефективната система на държавно управление. В Европа ми казват липса на административен капацитет, а ние си го превеждаме по нашенски -- липса на подготвени кадри. А проблемът е съвсем друг. Претоварената държавна машина в центъра за сметка на местно и регионално самоуправление много отдавна боксува и дори ражда корупция. Нека си заявява колкото иска бъдещият премиер, че ще строи магистрали. Аз знам много добре, че далеч по тежката му задача е да се оправя с пътищата, например в Кърджалийско, Видинско и въобще с всичко що е първи, втори и трети клас пътища. По същият начин стои въпросът и с училищата, и с болницата, и с горите, и с водопроводите и пр. и пр. Не съм оптимист, че новия кабинет ще приеме принципните положения в програмата на Синята коалиция и ще пристъпи към регионализация и прехвърляне на правомощия. И точно по тази причина не съм опитимист и по отношение на секторните реформи. Опитайте се само да си представите секторна реформа, например в сферата на образованието. По-точно си представете кой ще съкращава, например училища по с под 50 ученика в кърджалийските махали. Правителството, респективно министерството, естествено. Да не говорим за управлението на еврофондовете, където дори да бъде ограничена корупцията едва ли може да очакваме ефективност от един крайно централизиран и бюрократичен модел.

Искам да кажа, че без преодоляването на посткомунистическия свръхцентрализиран и свръхбюрократизиран модел на управление, новото управление, ако и да бъде по-малко крадливо, ще е също толкова неефективно, колкото и старото. Ключовата дума разбира се е субсидиарност и разтоварване на правомощията на центъра в посока на регионите и общините. Защото няма нищо по-добро за братя Галеви от едно много заето правителство и един напазаруван общински съвет.

Но да се върнем на втория път, т.е. политическите реформи, като контекст за истински реформи в страната. Този тип действие вече не е единствено в ръцете на коалиционите партньори. Реформата в съдебната власт и регионализацията изискват висок консенсус в обществото и в неговото политическо представителство. Ето защо пътя може да бъде отворен само с преговори с политическите противници – БСП и ДПС. Няма нищо срамно в тези преговори, ако те осигурят 160 гласа в парламента за промени в Конституцията. От това дали ГЕРБ и коалиционните му партньори са готови да преговорят с опозицията за оздравяване на политическата система, зависи не само тяхното бъдеще, но и бъдещето на България.

Но не съм оптимист в това отношение. Не само заради заради неясните изявления на бъдещите управници. Вчера например Бойко Борисов каза, че една от първите задачи на парламента са промените в избирателното законодателство. Няма нищо по-лесно от това, тъй като мнозинството в парламента е налице. Въпросът е трябва ли на наглостта на комунистите да се отвръща с безпардонност ?

Ако питате мен, предпочитам избирателната система да залегне веднъж завинаги в Конституцията, както е в много страни в Европа или пък да се приема с конституционен закон, т.е. с квалифицирано мнозинство.

Но всички тези нелеки промени стават с преговори и консенсус. В този случай умният генерал слиза от белия кон и загърбва бойното поле.

Защото мирът и градежът са далеч по-тежката работа.