Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Гетото не се променя само с нов кмет

почти писмо по повод блогърскат­а инициатива за кмет­

Тези дни и аз се присъединих към инициативата блогър за кмет. Работата е симпатична, н­о аз съм малко тъжен. И като се замислих, ей така неусетно започнах да пиша писмо до блогърите. А то е:

Скъпи приятели, похвално е, че не стоим със скръстени ръце пред задаващия се служебен избор на кандидатката на ГЕРБ. Похвален е също така изборът на кандидат като Теодор Дечев, човек със безспорни качества. Не е толкова похвално, обаче, че сме готови да го пратим да управлява политическото гето София, както се изрази самият той на първата си пресконференция. Аз ще се съглася с него. Независимо от това, че обичаме нашия град, че е красив, че за разлика от другите европейски столици си имаме дори планина той се управлява от лошо по-лошо.­ Дори най-лошо от всички европейски столици и други сравними по-големина градове. И причината за това, разбира се, са лошите управници. Но те са лоши не защото не са професионалисти, не им се работи или пък не разбират от градоустройство. Те са лоши, защото искат да упраляват София по начин, по който не се управлява нито един голям европейски град. Казано простичко също като големите ни управници и по-малките в нашия град искат да упражняват власта без да гражданите да им се пречкат в краката. Не е необходимо да умувате кой знае колко над това, което казвам. Поразходете се в интернет и вижте как се управляват другите европейски столици. Няма да е трудно да забележете, че моделът „Московска” 33 и безгласни кметове по райони никъде го няма. Убедих се и аз веднъж, и то на живо. Случи се така, че преди последните избори попаднах на среща между общинска делегация от Виена и общинарите от София. Не вярвам да се е чувствал комфортно Владо Кисьов,който ръководеше срещата, докато на масата споделяха опит съветници от различни райони на австрийската столица. От другата страна, по обясними причини бяха само представители на голямата и единствена двумилионна община София. Впрочем погледнато в национален мащаб същата конфузна ситуация е в Конгреса на местните и регионални власти, където поради липса на друга възможност българските региони се представят от кметове на общини.

Но това е формалната страна на въпроса. Другата е всекидневнието. По-точно управленското всекидневие. Всекидневие, в което примерно не кмета на Младост има грижатата за чистота в района си, а кметът на голяма София. Всекидневие, в което в Столичната община на София вземат най-важните решения по един или проблем в 24-те района, твърде различни и като степен на урбанизация, и като начин на застрояване, и като икономика и като демографски особености, ако щете.

Разбира се, скъпи блогъри, че говорим за субсидиарност и за начин на вземане на решенията възможно най-близо до гражданите. В една или друга степен в другите европейски столици този проблем е решен. Най-често голямата община и няколко съветника се занимават с метрото, с градския траспорт, с образованието, с изграждането на общоградски съоръжения и пр. Т.е. със всичко, което не е по силите на една или друга мунисипална общност в рамките на големия град. Всичко останало си е работа на общините вътре в града, на техните съветници, на техния бюджет, който сами си набират и разходват.

Ето, защо макар да подкрепям приоритетите на блогърския кандидат, аз знам, че утре реалността ще бъде друга. И ще бъде трудно, много трудно, както с траспортния хаос, така и с инфрастурата и административните неуредици. Тъкмо по причина, че нарастващия и заживяващ си свой живот голям столичен град не може да бъде огрян навсякъде от „Московска” 33.

И, разбира се, по причина, че ако Тедор Дечев бъде избран за кмет, едно от първите неща, които ще разбере, че е негово и най-вече негово задължение, както почистването на снега, така и за сметоизвозването по четирите краища на града. Задължения, които негов колега в друг европейски град би имал само ако бъде обявено бедствено положение.

Бих искал да ви кажа също така, че съм наясно, че подобен тип реформа на местното самоуправление на София не е в ръцете на кандидатите, а на техните партии и на волята на народните представетели. Но след като си казал, и правилно си го казал, че София е политическо гето, трябва да поискаш промяна. Друг е въпросът как се променя гето. Справка – изминалите двайсет години.