Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Чай от мушкато

Гладували ли сте някога ? Най-вероятно – не. Митьо Гестапото – също. И по тази причина е написал в една от книгите си, че веднага след 18-дневната си стачка през далечната 1989-та, Кольо Босия ударил няколко кепабчета. При това без да отгърмят храносмилателната и сърдечно-съдовата му система.
Но думата ми не е за Гестапото, а за глада. Гладът, към който всеки нормален и сит човек изпитва любопитство.

Когато режимът подготвяше своето падане, но ние още не знаехме

Тъкмо на днещния 25 юли, само че преди 23 години, рано-рано сутринта пих чай с мушкато. Мушкатото, разбира се, против запек. Десет дни преди това, „Подкрепа” или по-точно, това, което бе останало от профсъюза след арестите

 

, обяви стачна готовност. И предупреди режима, че го чака щафетна гладна стачка, ако не пусне от затвора. Антон Запрянов, Константин Тренчев, Николай Колев – Босия, Тодор Гагалов, и светиня му Христофор Събев. Режимът, по онова време зает преди всичко с подготовката на собственото си падане, разбира се не ни удостои с вниманието си. Но пък, го направиха вражеските радиостанции. А също така и „Льо Монд”, който ми донесоха отнякъде.. И се разбра, че не само братята турци по Делиормана могат да гладуват, но и ние, българите
На 25-ти стартира първата петорка и от там нататък, радио „Свободна Европа” съобщаваше редовно имена на поредните участници в щафетата. А Румяна Узунова, бог да я прости, в края на седмицата чакаше от мен списъка на следващата петорка. Но освен със списъците се занимавах още с куп други неща. Бях заел стратегическа позиция, в дома на майка ми във Велинград. При това с телефон на разположение. И така кой от къде завърнеше, до мен опираше. Помня, че един ден ходих на автогарата да чакам есето на покойната Блага Димитрова – „Името”. Разбира се, още същата вечер го издиктувах на колегите от лошото радио. .
И така, чак до 4 септември, когато властта пусна петимата арестувани. Плюс Хасан Бялков, за чийто арест разбрахме по-късно.
През това време да не мислите, че кой знае какви неща са се случвали. Срам ме е да ви го кажа, но бяхме сами-саменички. Профсъюза и Независимото дружество за защита правата на човека. Останалите - Клубът за подкрепа на гласността и преустройството, както и Екогласност бяха заели мъдрата позиция на Брюксел: оправяйте се там, каквито сте си ги забъркали.

 

Какво си мисли човек на гладен стомах

Но бях започнал с гладът и се отплеснах. И така, какво става след като изпиеш чаят от мушкато. Сигурно е различно при всеки. На мен, например през първите два дни ми се въртеше в главата въпроса: а защо има толкова много хора по улиците и кафенетата? При това похапват и дори пият бира. На третия ден вече се питаш кога ще дойдат токмаците и ще те отведат в болницата, за да те нахранят с маркучите. На четвъртият най-чаканият момент е късната вечер и дълбокият безпаметен сън. На следващия пък, вече в главата ти се мъдри въпроса: за какво е всичко това? И.т.н., да не ви занимавам с тези тревожни и непостоянни душевни състояние. Към тях човек спокойно може да добави и едно постоянно: превръщаш се в дете. Ставаш най-малък в собственото си семейство. По-малък и по безпомощен от собствените си невръстни деца.
Специалистите знаят, че след четвъртия или петия ден чувството за глад се изпарява. Сигурно са прави, защото гледах с изцъклен поглед кюфтета на жена ми и се чудех как може ние хората да я ядем животни. Но пък на петия или пък на шестия, не помня точно, тя завъртя едва тава във фурната и уханието на печен слънчоглед направо ме разтърси и върна макар и за малко към тази прозаична част от живота. Чудно нещо е човекът, ха иди го разбери.
За един гладен човек, всичко е развлечение. Или по-точно отвличане от основната мисъл. Разлечение са дори и кратките арести (гладен човек какво да го държат повече) и разпитите в милиционерското управление. Между тях бе на разположение тогавашните видеоклубове , в който гледаш филми, дето се вика на корем.

Защо, ако беше жив сега Любо Собаджиев тутакси щеше да направи Комитет „282”

Но защо ви приказвам всички тези неща. Кой знае докъде щях да стигна, ако в момента не се сещам, че го правя за едни хора, дето я сте ги чували, я не. Но тях ги има. И през онова лято откараха на гладен стомах по една седмица. А някои и по повече. При това притеснявани често-често от токмаците. Повечето от тези общо 25 човека на брой са живи здрави. Зоя и Стефан Комитови са си родното Велико Търново. Отец Димитър Амбарев не знам дали е в София или в Пловдив, но от вестниците разбрах, че е претърпял нещастие – ампутирали са му единия крак. Но той е жилка, ще издаяни. За Николай Маджев отдавна не съм чувал нищо, но знам, че си е в Карлово. Ирена Зафирова се позастоя във вече призната от властта КТ „Подкрепа” и сега вече е пенсионерка. Георги Спасов, бог бог да го прости, помина се. Жена му – Величка – също участвала в щафетната гладна стачка, си е жива и здрава и живее в София. Цветан (фамилията съм забравил) от Мездра, май е в чужбина. Любо Собаджиев, инициирал Комитет „273” , на името на член от стария Наказателен кодекс, по който бяха арестувани и разследвани шестимата, които защитавахме. Ако беше жив днес, сигурно щеше да създаде Комитет. Вече на името на чл. 282 от новия НК, по който не само премиерът Борисов, но и най-малкия чиновник няма право да злоупотребява си властта си с цел да набави облага за себе си или за другиго.
Има и още имена, разбира се. Но времето разхвърля хората на разни страни. Как да ви кажа нещо за Кольо от Синитево, Пазарджишко, като не съм го виждал от тогава.

Всеки си плаща

Най-накрая не мога да не спомена майка ми, която се помина наскоро. Още я помня, разревана с телефонната сметка от разговорите ми със Свободна Европа, ББС, Марсилия и куп други забранени по онова време дестинации. Е, платих си. Плати си и тя. С мизерната пенсия и тъжните старини.
Но думата ми беше за глада. За глада като крайна мярка на съпротива, когато всичко ти е отнето. Най-често след него идва улицата и свободното слово. Но не мислете, че няма обратен. Винаги, винаги, площадът, който ви се струва необятен и населен, може да да свие до размерите на едно-единствено, решено на съпротива същество.
Както казваше покойният Георги Спасов: в тая държава правата са до поискване.
Днес не съм сигурен, даже съвсем не съм сигурен, че сме поискали всичко.
-----------
На снимката: Вдясно е Николай Колев- Босия. Между Евгени Душков и дамата можете да видите рядка картинка - гладен български депутат. Година е 1991-ва, тече гладната стачка на 39-те, вървят и митингите срещу приемането на Конституцията.