Десницата и достиженията на правото на Българската общност

by Anonymous
on Sun, 09/21/2008 - 19:30

или за това как партиите от ЕНП отново се разминаха с гражданите

Днес бях на форума на партиите от ЕНП в зала № 6 на НДК. Имам една добра и една лоша новина от там.

Добрата е, че в Третия сектор вече са наясно какво трябва да се оправя в държавата ни. Потвърди го още в началото Иво Прокопиев като акцентира в изказването си върху съдебната власт и административния капацитет. ­Подкрепи го и Георги Ганев. Нещо повече, в края на изказването си ескспертът от Центъра за либерални стратегии прояви искренно любопитство какво мислят по въпроса ДСБ, СДС и ГЕРБ.

Лошата новина е, че партиите не удовлетвориха любопиството на гражданите, представени от неправителствени изследователски центрове, съсловни организации и синдикати. От ГЕРБ бодро развиха интересна теза за нездравословния икономическия растеж, напомпан преди всичко от търговията с недвижими имоти. Ал. Божков изведе като трите най-важни приоритета за бъдещото управление като: реформа в публичните финанси, децентрализация, здравната и пенсионната реформа. Наско Атанасов очерта ясно мрачната картина в сектора за сигурност и изведе като основен проблем необходимостта от нови кадри в системата. Васил Георгиев, експерт от СДС наблегна върху правоприлагането и необходимостта от взаимодействие с европейските специализирани служби, като например Интерпол. Няма лошо всеки да си каже що ще прави един ден във властта. Лощото е, че актуалния въпрос днес е не какво ще се правим във властта, а какво ще правим със самата нея.

На фона на цялата разнопосочност и бих казал невнятност неочаквано човешки прозвуча изказването на моя някогашен приятел от Стара Загора – Константин Тренчев. Човекът сложи ръка сърцето си и каза, че все още не са се сбъднали мечтите му от началото на 90-те. Мисля си дали пък няма да се сбъднат по-скоро, синдикалният лидер вземе та напусне тристранката, скъса със стария си приятел Ахмед Доган и изтегли цялото си кралско войнство, добре пласирано на всички равнище в системата за социално сътрудничество ?

Но думата ми все пак беше за десницата. За десницата, която все не успява да даде смислен отговор на това какво ще да направи, щото законът да не е на страната на силния, а правителството да се занимава само с онова, което не е по силите на гражданите.

Впрочем вместо тях представителят на ЕНП Елиар Брок го каза доста ясно: ЕС и европейското единство е основана на ценности и права и правовата държава е условие, залегнало още в чл.2 на Договора. И, че ако не го изпълняваме, ще последват предпазните клаузи.

Дано някой ден десните лидери схванат, че освен за властата, ще трябва да се преборят и за правото. Този път не за достиженията на правото на ЕС, а на собственото ни, българско право на общност.

<!--[if !supportLineBreakNewLine]-->

<!--[endif]-->

по темата

Submitted by БАЛТАЗАР ИВАНОВИЧ (not verified) on Mon, 09/22/2008 - 02:55.

Проблемът е много по-дълбок,отколкото изглежда на пръв поглед.
Отношението на партиите към хората е някак аристократично,за което си и плащат вече.Характерно е за всички партии,които са се появявали до момента в България след 1989 година-няма изключения.Може би в началото на демокрацията да е било по-друго,но много се съмнявам.Сините партии вече събраха всичките възможни последствия от тези си практики и скоро съвсем ще изчезнат.Днес те се явяват и заявяват,че са носители на промяна,но по нищо не се отличават от сегашните управляващи.
Хората го разбраха.Честно да си кажа,няма да ми липсват.Писнало ми е от темерути.Цялостното отношение на отделните политически субекти е лошо,надменно и лецемерно.Тук не говоря за политики,а за отношение към обществото.Към момента участието в политиката се възприема от повечето действащи лица,като средство за набавяне на лични облаги,престиж и други екстри.
Същината на политиката е да защитава определен обществен интерес,което предполага много добре развита двупосочност в отношенията.Иначе мераците на повечето от политиците не са тайна за никого вече.

Все пак на мен лично ми е утеха,че има зачатъци на гражданско общество и се появяват признаци на нетърпимост на тази парвенющина.Лошото е,че обществения ресурс е крайно недостатъчен в тази посока и към момента маса хора виждат в ГЕРБ алтернативата.Лично за мен ГЕРБ е по-брутална версия на съвкупността от лошите страни на партии,като БСП и ДСБ-полицейщината и единоначалието там са на особена почит и легитимацията от страна на заявили се демократи на тази партия не предвещава нищо положително в близко бъдеще.Смятам,че усилията на сините в момента са маргинални и насочени единствено в посока на опити за предизборно коалиране с ГЕРБ.Вече ми станаха крайно антипатични и доста от сините големци се разконспирираха,като хора с липсващо самоуважение и съмнителни подбуди.

Единственият път за изход от това състояние е,чрез промянва в отношенията между политиците и обществото.Тези,които вече са се компроментирали могат само да дърпат партиите си надолу.

Да, така е.

Submitted by administrator on Mon, 09/22/2008 - 15:54.

Да, така е. Трябва да се променят отношенията между обществотото и политиците. Сега политиците се оплакват от него и често чувам да говорят /разбира се не публично/, че този народ е объркан, че не знае за кого гласува, че често се лъже и пр. и пр. Но както знаем на хората не им е работата да се занимават и дори да разбират толкова от политика. Тяхната работа е да си гледат децата, работата, бизнеса и да си вървят напред в тоя кратък човешки живот.  И дори, когато оцеляват, както сега -- пак са прави ! Не са прави, обаче, политиците, когато единствената им цел е да оцелеят. Ако един българин се е скътал и прави компромиси, за да оцелее, той унижава само себе си и своето семейство. Ако един политик, обаче го прави, той унижава всички ни и ни праща на дъното.

Иначе аз виждам много заряд сред по-младите в университетските кръгове, сред либертарианците, в неправителствени организации като Центъра за либерални стратегии,  Института за пазарна икономика и още ред места, където се мисли и се правят стратегии. Чакам с нетърпение кога ще им писне и ще поискат да влязат в политиката.