Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Консенсусът -- начин на употреба

От известно време насам понятието консенсус е най-често спрягана и ключова дума в публичните изказвания на лидерът на ДСБ Иван Костов. Разбира се, не става дума единствено за съгласие вдясно, а за всеобщо осъзнаване на задаващите проблеми, видяни преди всичко през призмата на задаващата се криза. С други думи посланието далеч надвърля потенциалните участници в едно бъдещо дясно управление и дори останалите опозиционни партии, като например „Атака”. Няма лошо. И аз мисля, че страната трябва да се опира на консенсуси, а не на разделения”. ­Приемам напълно такъв тип говорене. Дори си мисля, че неговата липса е един от сериозните проблеми сред дясномислещите политици и дори опозицията като цяло. Въпросът е, обаче, дали търсеното съгласие се опира на приципи, дали следва логиката на ценностите, записани в програмите на десните партии. Ето ви в това отношение една интересна ситуция.

Във вчерашното си участие в НТВ Иван Костов каза, че трябва да се търси колкото се може по-широк консенсус за сигурността, за спазването на закона и за реформирането на съдебната власт и досъдебното производство. В същия ден лидерът на бившите комунисти и министър-председател косвено му отговори по доста категоричен начин като се обърна с молба към Брюксел да премахне мониторинговия механизъм върху правосъдието и вътрешните работи. Единият призовава за реформи и широк консенсус за извършването им, а другият във вчерашната си статия в Public Service Review: European Union иска „да покажем, че членството ни в Европейския съюз е успех, който не може да бъде омаловажен от често недоказани твърдения и подозрения към моята страна.”

Както виждате два различни свята, две различни България, два коренно различни възгледа за обществото, европейското членство и нашето бъдещо изобщо.

За мене възгледите на младият комунист Станишев за обществото и държавата за ирационални. В основата им са разбиранията на неговите предци за закона като еманация на държавата и на нейните институции. И следователно върховенство на закона, което прозтича пак от държавата и институциите, а не от съгласието на гражданите.

Не са много ясни обаче възгледите на десните партии, когато те самите те самите трябва да предложат върху какво да стъпи консенсусът. В проекта на СДС от 9 февруари е записано: „Незабавни мерки за гарантиране на сигурността на българските граждани, върховенството на закона и справедливостта. Безкомпромисни мерки срещу корупцията и организираната престъпност. Изправяне пред съд на лицата които ограбиха българските граждани” В проекта на ДСБ пък пише: „Ще преустроим радикално Прокуратурата, МВР, службите за сигурност, за да гарантираме обществения ред и върховенството на закона”.

Какво значи незабавни мерки за за гарантиране на сигурността на българските граждани ? Какво значи ще преустроим радикално Прокуратурата ? Пълна загадка.

Кой би повярвал на подобни изявление на дясната опозиция в страна, в която съдебната система е част от държавния апарат и съответно политически зависима ? Кой би приел сериозно подобна заявка при положение, че прокурори-магистрати по заповед на правителството „освобождават”църковни имоти или пък разпореждат арести на мирно протестиращи граждани на 14 януари ? Кой би повярвал, че арестът на един или друг олигарх зависи от прокурора, а неговото осъждане от съдията, а не пак от правителството. Респективно от политическото ръководство на страната ?

Мисля,че дясната опозиция трябва да си даде ясна сметка, че насреща си има опоненти с базисно различни принципи и виждания за обществото и държавата. И ако е така, тя трябва да се постарае да изтъкне именно тяхното различие, т.е. да отстова принципите за истинско разделение на властите и независима съдебна власт. Вярно е, че това означава коренен преврат в обществото, даже съвсем друг тип общество и друг тип съжителство на българските граждани. Но това е истината и това е следването на принципите. Поставим ли ги под съмнение с оглед прагматиката на политическия процес, престанем ли да ги изричаме ясно, губим себе си и печели, разбира се ирационалният възглед за обществото.

Впрочем дано не си съм прав. Току що видях видях в mediapool добрата новина, че СДС и ДСБ са подписали предизборно споразумение. Дано там пише, как ще бъде преодоляно най-важното разделение.

Това между гражданите и властта.