Блогът на Пламен Даракчиев

малко размисли по идеите на вицепремиера Дянков за административната реформа

От много отдавна, май още от началото на 90-те, първата работа на всяко ново българско правителство е да се сдобие със счетоводител. По стар български обичай, както се казва. В повечето случаи те, както и да се наричат те – Муравей, Малката Секира или дори Пламен Орешарски, стига да не е изборна година, успяват някак да си свържат двата края на бюджета. И това е нормално – има-няма реформи, пенсионерите трябва преживеят, чиновникът да се усмихне на първо число и за мерцедеси за депутатите да остане дори. Има обаче нещо, което надживява всички счетоводители на държавата. И това е 132-хилядната партизанска армия на централната администрация. Всички опити досега да се сведе нейния брой до разумното, да бъдат обуздани набезите и в тила /на българските граждани, разбира се/ претърпяха неуспех. И това е разбирамо. Всеки що-годе грамотен служител на службите за сигурност или дори генералщабен офицер ще ви, че срещу гъвкавите, мобилни, разпръснати на широк фронт и действащи от засада административни отряди, симетричният отговор няма как да донесе успех. Ти строяваш депутати, приемаш закони и си мислиш, че си ги натикал в ъгъла, а те през това време се появяват изневиделица – ту в Морската градина на Варна, ту в Боровец, ту ти сервират военно НДК, обсаждат строителната площадка край Белене или пък кротко печелят търгове за обществени поръчки.

И ето, че дойде ред на поредната офанзива, на поредното правителство. Вчера младият икономист, вицепремиер и финансов министър Симеон Дянков обяви намеренията си да оптимизира администрацията и да повиши нейната ефективност. За целта ще се извърши цялостен преглед на устройството и функционалността на административния апарат. Както може да се предложи действията на правителството ще бъдат симетричен отговор на бързо нарастващата администрация, т.е. стремителна, разгърната прочистваща операция. В резултат от тези действия, например живата сила на Министерството на финансите само след няколко месеца ще спадне с 15 процента, както обешава вицепремиерът. Е, добре, нека предположим, че силите на кабинета ще надделеят и че 20-тина хиляди, т.е. 15 процента от чиновниците ще излязат с вдигнати ръце иззад храстите. Какво от това, питам аз ? Аз паднах, друг ще ме смени, казва поетът, един от символите на светлото комунистическо бъдеще. Много, ама много се съмнявам, че симетричният отговор на нарастващата и дори срастващата се с държавата администрация може да даде резултат. Защо ли ?

Ами нека малко поразсъждаваме по въпроса. Ето, например вземете мегаминистерството на вътрешните работи. Национално ли е то ? Национално е. Нищо, че престъпността е локална, т.е. в София, в Кърджали, във Варна и пр. Как се управляват петдеседет хиляди полицаи ? С администрация, разбира се. Нима мислите, че Цветан Цветанов ще каже на общините – ето ви пожарните, оправяйте се, а пък аз ще съкратя централната администрация, което сега ги управлява ? Нека сега погледнем към Министерството на земеделието и горите. Ами и тук нещата са бетон. Кой ще управлява милиони декари държавни гори ? Нима мислите, че министерството и съответно агенцията по горите ще започне да прехвърля горите на общините с цел да направи излишна администрацията, която се изхранва от тях ? Да сепрехвърлим сега в бившия гагаузов вилает. Смятате ли, че новият министър ще си заплюе магистралите и първокласните пътища, а всичко останало ще остави на местните, т.е. пак с цел са намали подрастващите батковци в агенцията за управление на пътищата ? Същият въпрос може да си зададете и за Министерството на транспорта, където внушителен брой чиновници управляват отдалените на 400-500 км български пристанища. Да не говорим пък за Министерството на просветата, което директно управлява над 600 държавни училища и поддържа за това съответната администрация.

А не, мерси, няма да повярвам на легендата за младия икономист реформатор. Чини ми се, че и той като много други преди него смята, че административната реформа в България е симетрично действие. За негово голямо съжаление, това не е така. При симетричното действие въпросът е какво трябва да прави администрацията, за да бъде, ефективна. Асиметричния подход, ако продължа военната терминология е да си зададеш въпроса – какво не трябва да прави администрацията. Пак за да бъде ефективна. .

С последния въпрос се стига до една много страшна думичка – субсидиарност. Тъкмо призракът на субсидиарността, който броди из днешна модерна Европа стряска в съня му нашенския преял с власт бюрократ.

Останалите, които сме будни можем само да се запитаме: дали се зора зазори или се две нощи смесиха?