Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

И Брюксел “призна” единосъщната и неделима власт у нас

От Брюксел приветстваха готовността на българското правителство да приеме европейски съдебни експерти във връзка с корупционния скандал у нас. Струва ми се с известно облекчение след този изобретателен ход на кабинета. Предстои спасителна операция не само в София. И това е повече от ясно.

Ако подобен скандал се бе случил, в която и да е друга страна-членка на ЕС, то нещата биха следвали своя логичен ход. Независимата съдебна власт би продължила своето разследване без оглед на каквито и да са политически последици вътре или вън от страната. Най-вероятно щеше да има арести на хора от кабинета, а министър-председателят би отложил визитата си в Москва с цел да бъде на разположение на съдебната власт. Включително и да бъде разпитан, ако се наложи. Нещо повече. Със сигурност българската прокуратура би потърсила възможността да бъде разпитан, макар и в в кабинета му в Брюксел, европейският комисар Франко Фратини. Междувременно кабинетът вече щеше да е в оставка и то по своя инициатива, а премиерът щеше да води битка за за предоврати разпада на коалицията. Но всичко това в случай, че имахме еманципирана съдебна власт и магистрати, които се опират единствено на закона.

Вместо всичко това, пред очите ни се случва нещо невероятно: премиерът иска намеса или по скоро дава знак, че не може да се справи със съдебната власт. /Главният прокурор изобщо не го броя, тъй като за тези неща си има Висш съдебен съвет/.

Едва ли има има друг подобен случай в историята на ЕС — правителство на която и да е страна да подаде такъв недвусмислен знак, че съдебната власт по същество е част от висшата държавна администрация.

Е, това вече е подходящ финал. Не на съдебната власт, разбира се. А на моите продължителни упражнения в тази посока.