Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Големи и малки

Или защо Човека от народа бе без късмет, а пък самият народ - съвсем

Гледам днес по форумите отново се разгоряха спорове около делото на другаря Тодор Живков. Едни казват, че е кръволок, друг пък се бил оправил с циганите и кучетата. Което си е едно и също, откъдето и да по погледнеш. Аз пък мисля, че и той, и акраните му немаха късмет. Ама никакъв късмет. Като вземем да смятаме от 44-та насам, работата може и да изглежда внушителна, но пък не е съвсем така. Трийсетина хиляди убити без съд и присъда,

 

веднага щом руските танкове осигуряват тила. После още няколко хиляди убити, затворени и интернирани. Този път от „Народен” съд.. След това бой, колективизация, Белене. После лагери и още няколко хиляди бастисани. След туй известно затишие и физическа саморазправа между партийните другари покрай опита за преврат на Горуня. По-нататък 1971-1972 – бой, затвор и тук-таме куршум за непослушните българо-мохамедани в Сърница, Корница и на други места. Най-накрая само трийсетина убити и няколко хиляди бити, затворени и по лагери. Но в крайна сметка - 300 000 натирени от страната български турци. Абе, не е малко за народ средно седем милиона от 1944 тодина насам. Но пък е далеч и трепачката, да речем в една Германия преди и по време на Втората световна война.
Та затова казвам, че Тодор Живков и акраните му са били без късмет. Я да бяхме десет пъти повече като германцити и да и да умножим всичко бито, убито, затворено и преселено по десет, да видим какво става. Ама нейсе, малък народ, малък диктатор. Но големите им се полага и война срещу чужди народи, на малките единствено срещу собствения си. Ето, така всичко си идва на мястото.
Само дето кръвта на убитите в тази страна, още вика за възмездие, а пък тази на още живите всекидневно изтича по чужбина.