Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Нямам какво да ти кажа, Тайсир

Коментарът съм публикувал на 25 февруари, т.г. в сайта на Гражданско движение "ДНЕС". В качеството ми на Виктор Киселов, псевдоним, под който пишех често на това място.  Публикувам го, тъй като от известно време търся балансите на българската външна политика. Дано не ме изпревари някой. Илюстрацията е от оргиналната публикация на сайта.

Къде ли е сега моят състудент от Факултета по журналистика сириецът Тайсир?
Не вярвам да е на страната на Башар Асад. Но дори и да е така, дано да оцелее в касапницата. И някой ден, когато пак намине у нас, да пийнем по едно.

Но не мислете, че разговорът ни за отношенията между България и Сирия ще бъде лесен.
Или, че ще започна с вчерашното изявление на външния ни министър Николай Младенов на международната среща в Тунис. Вярно, на нея той осъди насилието в Сирия и прозова Асад да се оттегли. Но по стар български обичай едно са декларациите на нашите дипломати, съвсем други тези на правителството. Така че най-вероятно ще си замълча. И ще си спестя въпросите на Тайсир, които могат да бъдат следните:

Защо единствените външни министри, които посетиха Сирия след началото на конфликта са българският Николай Младенов и руският Сергей Лавров?

 

 Съответно в края на април 2011 и февруари тази година? Също като руския си колега, тогава българският първи дипломат отправи призив към домакина за прекратяване на насилието, а той на свой ред му отговори, че Сирия напредва по пътя на реформите.

 

Защо в края на март, когато вече „диваците” от Дамаск, както ги нарича британският премиер Камерон, вече стреляха срещу своите сънародници, българското правителство подписа две търговски споразумения с режима? В едното, от които дори бе записано, че смесеният българо-сирийския комитет за икономическо и научно-техническо сътрудничество ще проведе в Дамаск своето заседание, „когато обстановката го позволява”.

Защото, когато касапницата вече бе започнала, кабинетът реши да повиши ранга на представителството ни в арабската страна? И на мястото на временно управляващия посолството ни в Дамаск изпрати извънреден и пълномощен посланик в лицето на Димитър Михайлов. Броени дни след назначението, на 26 април 2011 година, Министерството на външните работи предупреди официално българските граждани да не пътуват до Сирия.

Защо до този момент правителството не е провело заседание, на което да обсъди българската позиция и санкциите на ЕС? И съответно да денонсира търговските споразуменията. И ако не друго, то поне да понижи ранга на представителството ни в страна, в която един диктатор избива народа си?

Спокойно можем да кажем, че в рамките на изминалите две години Сирия е страната, в която имаме най-интензивни дипломатически и търговски връзки. Допълнени със среща на най-високо равнище между премиера Борисов и Башар Асад, четири срещи на външния ни министър със сирийския му колега, няколко търговски споразумения. И дори опростени три четвърти дълг на арабската държава към България. И тъй като в политиката безплатни обеди няма, най-вероятно зад опростения дълг стоят преференции и възможности на български фирми. Фирми, които осъществяват двустранните отношения в конкретни отрасли, например текстилната и хранителната индустрия. И не толкова конкретните – инженерингови дейности.

С тази кратка история зад гърба, естествено е външният ни министър да не се е чувствал много комфортно в Тунис. У нас може и да не сме много наясно какво става, но зад границата ни – със сигурност. Както при кризата в Либия, когато правителството дълго усукваше преди да признае Преходния съвет и да застане на страната на коалицията, така и сега позицията ни изглежда неясна. Иначе, поне от кумува срама, външният ни министър би извикал на консултации посланика ни в Дамаск Димитър Михайлов.

Но всичко това не мога да го кажа на моя колега Тайсир. Пък и той най-вероятно го знае по-добре от мене. От времето, когато беше студент в България. И тогава на думи режимът спазваше ембаргото, когато ООН го налагаше, но в действителност калашниците на Казанлък вървяха добре на пазара.