Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Доган в зората на бизнеса си

Днес излезе мое интервю във вестник "Шоу". Не мога да пусна линк, тъй като изданието няма електронна версия. Пък и не е необходимо. Част от нещата в него вече съм разказвал в блога. Ще ми се, обаче, да довърша материала. kj6.jpgИ най-вече в частта му, която се отнася до Ахмед Доган. Там става дума за това как по време на парламентарните избори през септември 1991-ва, Меди опита да завърти бизнес със СДС. Кой знае защо се срещнахме в два след полунощ, на негова територия, т.е. в едно от населените с турци села близо до Разград. Накратко казано предложението беше -- давам ти 1000 гласа, за малко по-патриотична кампания, с която да издърпаш гласове от националистите и от БСП.? В офертата беше калкулирана и цената на някое и друго изявление срещу ДПС. Естествено, не приех сделката. Но бях изненадан от търговския нюх на Меди.?

Впрочем, не за първи път. Година и половина по-рано го засяках по търговски дела в Източните Родопи. И за малко да си изпатя. Ето случката на бързи обороти.

Март 1990 година. Все още тече Кръглата маса. Измъквам се за един ден, хващам експрес "Тракия" и отивам в Кърджали, за да си видя семейството.  Имам известни притеснения, но въпреки това тръгвам сам. Три месеца по-рано, буквално първите дни след надигането на националистическата вълна правя две изявления -- в "Неделя 150" и в "По света и у нас". Не е моя работа да го правя, но нямам избор. Защото партията ми -- СДС --мълчи. Както казва Желю въпросът е деликатен. Аз пък аз казвам в медиите в прав текст, че зад националистите стои БКП. И че така наречения възродителен процес е престъпление, за което трябва което трябва да има възмездие. Казвам го от свое име и за своя сметка, както ще стане ясно по-нататък. Пощенската ми кутия започва да се пълни с писма с подробни описания какво ще ми се случи, ако кракът ми стъпи в Кърджали. Два месеца по-късно, истината излиза наяве. "Демокрация" публикува факсимиле от фактура от хотел "Славянска беседа", издадена на името на Градския комитет на БКП. Става ясно, че Минчо Минчев, Арнаудов, Попов и другите по-видни защитници на националните интереси от Кърджали и Разград спят на разноски на Партията. На Георги Първанов не му се полагат командировъчни -- той си е от София.

Вече съм в Кърджали. Вървим с жена ми и децата по главната улица. Минаваме край площадчето на Културния дом и виждам множеството. Не мога да повярвам на очите си. Митингът е смесен. Българи и турци на едно място! На трибуната разпознавам Ахмед Доган, Минчо Минчев и генерал Атанас Семерджиев. Но вече окончателно съм шашнат, когато виждам Доган и Минчев да се прегръщат и целуват братски. Миг след това всичко се обърква. Чувам тук таме из множеството да споменават фамилията ми. Множеството се люшва и стотици хора се втурват към нас. Обграждат ни. Отнасям един два ритника, но нищо не усещам, а се оглеждам за жена ми и децата.  В мелето се врязват цивилни и униформени. В крайна сметка се озовавам плътно притиснат от цивилни и униформени. Извеждат ме през странична уличка. Саманджиев, областния шеф на МВР ми казва, че ме водят управлението и после с кола и охрана до София. Един вид -- изчезвай по-бързо, щото е напечено.  Отказвам, естествено. Нищо не ми съобщават за жена ми и децата. От неколцина приятели, които са ни последвали, разбирам, че семейството ми е живо и здраво и полицията ги е отвела с кола до жилището ни. Искам да остана, но от СДС -- Кърджали настояват да тръгна веднага. Вечерта виждам мелето в репортаж, излъчен в  "По света и у нас". И ме побиват тръпки -- на екрана нещата изглеждат зловещо. На другия ден националистите правят изявления в медиите, че същото чака който и да е от Координационния съвет на СДС, ако посмее да дойде в Кърджали. Междувременно става ясно, че на въпросния митинг освен целувки е имало и литературно четене.? На току-що подписаното споразумение между ОКЗНИ и ДПС. Оттогава е модата различни отдели от бившето Първо главно да подписват публично споразумения.

На другия ден Доган ме намира. Казва ми, че са се притеснили много за мен. Търсили са ме под дърво и камък, за да ме върнат в София с хеликоптера на Семерджиев.  Гледам го и се чудя, тоя за толкова наивен ли ме мисли. На трибуната е, до него министърът на вътрешните работи, и никой не обелва дума на микрофона, докато тълпата прави опит да ни линчува. За другото, т.е. че са ме търсили, нямам думи. Та кой, ако не министърът на вътрешните работи разполага със специалните връзки на собствената си институция. А около цивилни и униформени, колкото щеш, както виждате на снимката по-горе. Просто сценарият е бил друг. И струва ми се доста успешен. Защото минават няколко месеца, докато представител на ръководството коалицията се осмелява да стъпи в Кърджали. Това става по време на кампанията за парламентарни избори през юни 1990-та. А представителят е самият Желю Желев. И пак с хеликоптер. По моя идея.
Същият ден машината прелетява разстоянието Кърджали – Плевен 4 и буквално взривява заключителния предизборен митинг на СДС в града. По ирония на съдбата, заедно с Желю Желев от хеликоптера слизат жена ми и децата.
Този път нямат проблеми.
--------------------------------------------------------
? По това време съм водач на листата на СДС в Разградския многомандатен район
?  Още не знаеем, че Партията и ДС са го прекръствалаи два пъти – веднъж Меди и втори път -Сава.

? Ченгетата и военните много обичат високия стил и прочувствените думи в политическите споразумения
4 Където съм водач на листата на СДС