Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Защо Америка може да стане отново надежда за света

И в Северна Америка, и в Европа, няма страна, която в доктрината си за национална сигурност да не е акцентирала върху заплахите от тероризъм, ядрени и кибератаки. Заплахи, идващи преди всичко от радикалния ислям и от брутални комунистически режими, като този в Северна Корея. Така стоят нещата и в българската стратегия за национална сигурност, приета от парламента миналата година. В нея отчитаме, както глобалните заплахи, така и рисковете, на които е подложена страната ни в контекста на региона, в който се намираме.
Отговора на тези рискове е в две посоки. Първата е добра интеграция, по-добра координация и по-висока ефективност в отделните сектори и в управлението на сигурността като цяло. Втората е: увеличаване на разходите за отбранителна и разузнавателна политика. Първото можем да си позволим, второто – очевидно не.
Атентата в Бургас катализира някои действия на правителството и то изготви почти светкавично нов законопроект за управление на националната сигурност. Най-вероятно търсенето (или по скоро лутането) на консолидация и по-висок интегритет в сектора на сигурността ще продължат и през идните години. Но, както вече казах, по-високи разходи в тази сфера на този етап, България не може да си позволи. По-лошото е, че това не могат да направят повечето страни в ЕК, както и европейските ни партньори в НАТО.

 

Ето защо, щем не щем, обръщаме погледи към Америка. Америка, от която поне засега не лъха надежда. Америка, която гледа почти безучастно към ставащото във Сирия, Америка, която полека-лека изоставя Израел, който е притиснат от съвсем близката ядрена заплаха. Засега за него, утре и за света.
Съвременна Америка, Америка на Обама подкопа собствената си икономическа мощ. Днес тя е прегърнала доктрината за защита на онази част от света, която е оградена на север от Канада, на юг и на Изток от Атлантика и на Запад от Тихия океан. Може да се каже, че тук американската администрация пожъна успех. Отмъсти на Ал Кайда като премахна нейния водач Осама бин Ладен и не допусна посегателства и терористични актове вътре в страната. Но само толкова.
Вчерашното убийство на американския посланик в Либия Кристофър Стивън показа другата страна на проблема. Американци живея и работят не само в САЩ, а и на петте континента. Само в рамките на първата половина на септември бяха убити девет американнски граждани в Либия и в Пакистан. В опасност са стотици други на работа в Египет, Йемен и други страни в Близкия Изток и Северна Африка. И днешната разпалена твърда реторика на президента Обама изглежда безвъзвратно закъсняла. А мълчанието му по повод ехидничето на руския президент Путин спрямо конкурента му в преизборната борба – подло.
Не е трудно човек да прогнозира, че традиционната есенна офанзива на ислямистите вече ев ход. Ще бъде наивна да се смята, че неин катализатор и разпространения в Интернет филм, осмиващ пророка Мохамед. Ако не е той, ще я някои убит водач на терористича група, ако не терориста, пък ще присъствието на израелски туристи в някоя мирна страна. Краят на двайсети век показа, че терора и режимите, които го подкрепят разбират само от сила. Тъкмо силата озапти аржентинската хунта по време на Фолклендската криза, по-късно изтласка Ирак от Кувейт,накара либийския диктатор Кадафи да предаде извършителите на атентата над Локърби, принуди талибаните да се крият по пещерите, върна демократичните порядки в Ирак.
Би могло да се каже, че политиката на Обама, отказа от респекта със сила и самоизолацията на страната, вредят и на нас, европейците. Ако цел № 1 на терористите е най-развита икономически и военно страна в света, с която на всичко отгоре си и във военен съюз, няма как другите да бъдат в безопасност. Ето защо промяната в политиката на Америка вече не е въпрос на партийна оцветеност. Визията на републиканската партия и на кандидата Мит Ромни за активна външна политика и за ясен и категоричен отговор на заплахите (за света, не само за Америка) е безалтернативна. Тя е изложена по категоричен начин в платформата на Републиканската партия от нейната скорошна конференция. Що се отнася до Европа, в раздела „American Exceptionalism” е казано: „Западът е опора на демокрацията и свободата, надежда и вяра за подтиснатите по света”. Тази позабравена фраза, често повтаряна от американските лидери през 70-те и 80-те години на миналия век, трябва да ни напомни едни съвсем скоро минало. Нима днес можем да вярваме на Обама? Така, както вярвахме на Америка през в края на миналия век? Нима изобщо можем да си представим освобождението на Източна Европа, ако тя не бе поела лидерството не поела лидерството и ако нямаше смел, решителен и прозорлив президент като Роналд Рейгън?
Дали Америка ще се събуди и дали ще си възвърне лидерството, ще разберем съвсем скоро. Този път залога е огромен. И съдбата на Стария континент зависи, колкото от собствените му решения в условията на криза, толкова и от партньорството му със САЩ. Във вида, излеренията и размаха, което то имаше през 80-те години.
Тъкмо през този изминал век, Америка се намеси с цялата си икономическа и военна мощ и бе рещаващ фактор в двете големи войни, разпалени на Стария континент.
Кой казва, че не може да има и Трета? И дали този път задачата не тя да бъде предовратена, а не спечелена ?
Всички войни и бедствия идват от силата на слабите и от слабостта на силните.
Ето защо, президентските избори в САЩ са най-важното събитие. И в историята на тази страна. И в нашата, европейската.

 


В този блог не се използва пълния член.
Автора не накърнява никому правата.
Напротив. Той е радетел за въвеждането на дублетната форма.