Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Когато капанът АЕЦ „Белене” щракне отново, как ехото заглъхва

(публикувано в  dnes-bg.org )

В зората на демокрацията, през далечната 1992 година, една сутрин от всички вестници изгря снимката на икономическия министър Иван Пушкаров заедно с новоизлюпения бизнесмен от Етрополе Христо Христов. Както си му е редът, първата приватизационна сделка у нас бе полята с шампанско, което по-късно се оказа обиновен ябълков оцет. По причина, че етрополската фирма не внесе парите в специално откритата сметка. Това, разбира се, не навреди на участниците в търга. Напротив. Дори беше един вид легитимация за фирмите, участвали в него. Включително за Андон Николов, станал по-късно директор на „168 часа” ООД.

 Двайсет години по-късно нещата изглеждат другояче. Политиката вече е професионална, чуждестранните инвестиции, макар и понамалели, все още се измерват с милиарди лева годишно. Министрите трудно влизат в елементарни капани.

 Но въпреки това, поредният гаф е налице.

 

Вчера министър Делян Добрев представи в енергийната комисия на парламента никому неизвестния Самуел Реди, управител на „Глоубъл Пауър Консорциум”. Часове след това светкавичното разследване в Интернет на няколко български електронни издания задълбочиха мистерията. И много бързо стана ясно, че с консорциумът може да бъде свързана единствено фирмата „Quantum Group”, която е със служебен адрес. И е скрита зад „SinglePlatform” с предмет на дейност, нямащ нищо общо с атомната енергетика.

Ще кажете, объркал се е министърът. И още – че 20 години може би са стигнали, за да си научим урока.

С риск да ви разочаровам, ще кажа, че този път грешката не може да бъде случайна. Не е случайно, че тъкмо основният лобист на „Атомстройекспорт” Богомил Манчев е представил американския инвеститор на енергийния ни министър. Не е за пренебрегване факта, че инвеститорът предлага да строи, запазвайки досегашната технология и руските реактори. Меко казано, изглежда подозрително това, че консорциумът предвижда дялово участие за руския гигант. Най-накрая пък, няма как да не обърнем внимание на внезапното изявление на финансовия министър Симеон Дянков и на призив му преди да започнат преговорите, потенциалният инвеститор да подплати намеренията си с налични пари.

Какво става? Въпросът е резонен. Не само във връзка с несъстоятелността на инвеститора и разнобоя в правителството. А най-вече заради подчертаното внимание, с което се посрещат намеренията на Самуел Реди.

Далеч съм от мисълта да твърдя, че двайсет години по-късно българското правителство повтаря наивни грешки на далечни свои предшественици. Напротив. Фактите говорят за очевидна пиар акция. Зад нея личи едно достатъчно прозрачно намерение. На фона на референдума, който искат от БСП, то подчертава дебело внушението, че за АЕЦ „Белене” вече има интерес, както на Изток, така и на Запад. Кой разбрал, кой – не, случаят ще мине и ще замине. А след него щe останат предостатъчно обикновени хора, повярвали не в идеологическата, а в икономическата целесъобразност на централата.*

 По света обаче и убежденията, и заблудите струват пари. Вие колко бихте платили в този случай, ако сте играч в бранша и имате ясно очертани интереси в тази сфера? Само не ми казвайте по-малко от седем или осемцифрено число.

 Що се отнася до министър Добрев, дали е въпрос на доверие или пък на съзнателно внушение, все едно. Ако се потвърдят данните за инвеститора, ситуацията става доста сериозна. Толкова сериозна, колкото беше и провалът на форума в Катар, когато си отиде предишният енергиен министър Трайчо Трайков.

 

Пламен Даракчиев

 

(27.09.2012)

-----
* За да няма недоразумения, ще поясня позицията си: по принцип съм за атомната енергетика, но смятам, че всяко начинание в тази посока трябва да е частно, т.е. без участие на държавата, без чужди заеми и без каквито и да са гаранции от нейна страна.