Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

И какво стана сега?

Еврокомисарят Нели Крус получила 6 писма от български журналисти. А колко ли е получил Барозу? На вас може да ви е смешно, но имам познат от малко планински градче, който това лято изпрати писмо до председателя на Европейската комисия. По повод изстъпленията на местния кмет, незаконната сеч и други работи.
Все пак, не ще да са били чак 6 писмата. Най-вероятно между тях са и пледоариите на воюващите издателски съюзи на Ирена Кръстева и на Любо Павлов. Тях двамата, разбира се, не можем да ги наречем журналисти. Защото не сме ги чели. Още по-малко пък можем да ги смятаме за издатели. Защото издател е човек със собствени пари, със свои убеждения, с ясна идентификация на изданията (информационна преса или жълт печат). Може да ви се струва кощунство, но собствениците на вестниците също са хора. Ето например Серж Дасо е голист.

 

И ако не беше с десни убеждение, нямаше да купи „Фигаро”. „Льо Монд” има много собственици, по причина, че контролния пакет акции е притежание на журналисти в редакцията. Но цяла Франция знае, че вестника следва лявоцентристка линия * и че по скоро ще подкрепи Оланд, отколкото Саркози. И ако искате да знаете разликата между тамошните и тукашните, тя е, че такива като Дасо първо строят самолети, после се захващат с вестници. Нашенските издатели пък първо се захващат с вестници и чак сетне се сдобиват с яхта.
Хайде сега, опитайте се да ми кажете с какви убеждения са и каква ценностна ориентация имат Тошо Тошев, Ирена Кръстева, Валери Запрянов, Любомир Павлов и Венелина Гочева ?
Ха-ха, извинявайте, но ме напуши смях. Пък и някой може да каже, ама то убежденията са си много лична работа. Аз пък ще му отговоря, ако е така, то и пресата също е много лична. Даже най-лична работа на собственика.
Но, хайде да оставим тази деликатна сфера убежденията. Грях ми на дущата, журналист съм по професия, но след това години демокрация, започвам да мечтая за Закон за печата. Не за журналистите, а тъкмо за печата. Той трябва да бъде много кратък. Член 1 - постановява регистър, в който се вписва всеки, който пожелае да стане издател. Чл. 2 -- детайлна процедура , по която кандидатите да докажат произхода на парите, които инвестират в начинанието.
Член 3 пък трябва изрично да забрани притежанието едновременно на печатна и телевизия или радиостанция.
Ще кажете може би, че, нещата не са чак толкова прости. Вярно е, не са. Но пък да сте виждали нещо по-сложно, по-оплетено и по неясно от днешните български медии ?.
Иначе писмата не са шест, а само едно. Това, което изпратиха 29 журналисти и блогъри и две неправителствени организации в сферата на медиите. Защо Нели Крус не откликна на поканата за среща с тези журналисти, а предпочете свинщината, на което станахме свидетели в днешния следобед, аз не мога да кажа. Знам само, че тези, които като Иво Инджев са напуснали преждевременно, също не могат да кажат. Никой нищо не може да каже. И Нели Крус отлетя обратно за обетования Брюксел, за да докладва на Еврокомисията с умопомрачителното предложение на българите за европейски мониторинг на собствените им медии.
Но всяко зло за добро. Три дни преди идването на еврокомисарят, получих хабер от сигурен мой агент, който на свой ред се бе сдобил с поверителна информация от правителството. Направо ми се изправи косата: 20 септември, „Радисън”, закуска на Нели Крус с дисидентите-журналисти и блогъри.
Нейсе, като знаем лошата слава на закуските по нашенските земи, поне това ни се размина.
--------
* По ирония на съдбата вестникът е създаден от Де Гол веднага след Втората световна война. Като противодейсвие на колаборационистката преса.
 


В този блог не се използва пълния член.
Автора не накърнява никому правата.
Напротив. Той е радетел за въвеждането на дублетната форма.