Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

За другаря Шекспир, за печата, за комунизма и за други работи

По течението през седмицата

Асоциации

Снощи гледах премиера Борисов в „Панорама”. Сигурно и вие сте го видели. Първо като яростен радетел за АЕЦ „Белене”, а по-късно на живо в тъкмо обратната роля. Уникален и, уверявам ви, достатъчно сложен етюд. Опитайте се да го оприличите на наш, роден опортюнист, описан от класиците. Не можете, нали? Дори бай Ганьо е твърде семпъл с неговото „Долу тиранина!” и „Да живей Стамболов”. Ето защо посегнах към чуждото и си рекох – това е Фома Фомич и никой друг. Ловкия в душевните работи, едновременно простодушен и извисен в лицемерието си Фома Фомич. От „Село Степанчиково и неговите обитатели” на Достоевски, Фьдор Михайлович, познахте. Но, както и да е. Може би твърде много усложнявам нещато те наистина не саа толкова са. Поне не толкова, колкото по време на соц-а ги видя в един свой фейлетон Васил Цонев, ако не се лъжа. В него огнебореца Генчо Танчев се изказва по повод местната постановка на Хамлен от другаря Шекспир. И заключава с нещо от рода на: можеше, другари, поне един пожарникар да мине на сцената, или поне една каска да се мерне, да се види, другари, че има такива.
И ето, че години след това каската не само мина, но и зае цялата сцена. И честна дума, сега не можа да разбера, дали образа на пожарникаря в драмата, дето я играем става все по-сложен или пък ние оглупяваме.


Оптимистична и песимистична прогноза

Насред криза и пред ужаса на задаващата се зима, тече надлъгване за референдума. Някои си мислят, че става дума за едни 30 млн (които фондацията „Поколение” на Путин, ако можеше би дала веднага), други пък казват, че към тях трябва да се начислят парите хвърлени за кампания, пропуснатите заседания на правителството плюс принудителното бездействие на парламента. Има, разбира се, и оптимисти. Те пък твърдят: какво пък толкова, един месец по-малко ще крадат. В крайна сметка нещата могат да опрат до раздумка край урните на старци, изпълзели на припек. И то само от единия лагер. Което ще рече, че иде на хоризонта бунта на младите.
 

Признавам, доста ми дойде

На случилото се в Софийския университет около честването на никому неизвестния учен Людмила Живков гледам със смесени чувства. От една страна е хубаво, че имаше остра обществена реакция, от друга вече е изтощително. Даже досадно. Не ви ли се струва, че двайсет години само това правим? Нямате ли чувството, че догодина комунистите ще честват 90 години от от онова, което наричат септемврийско въстание ? Не сте ли сигурни от сега, че година по-късно ще ни се повръща пък от 70-годишнината на мандражийската им революция?
Тогава? Тогава трябва да бръкнем по-надълбоко. И да осъзнаем, че не живеят в нашата държава, а ние в тяхната. За да излезем най-сетне от състоянието на постоянна самоотбрана. Банално е да цитирам един от подвизите на Херакъл, но ще го направя. Антей наистина е непобедим, докато е на собствена земя, докано не бъде отлепен от онова, което му дава сила – колективизма,безконтролната власт и целия този порядък, в който престъпниците ни се усмихват всеки ден от телевизионния екран.


Дали един ден ще се разберат със Шрьодер ?

Строителството на Южен поток тръгва след 9 ноември, а на Набуко на 10 януари, съобщи Борисов в „Панорама”. На пръв поглед – и вълка сит и агнето –яло. Но само на пръв поглед.
Договора за Набуко, най-вероятно ще видим, но не и този за Южен поток. Първият ще осигури свободен достъп на доставчиците, вторият ще е с катинар, а ключа ще в руснаците.
Газта, която ще тръгне по Набуко ше е на една цена, а тази по Южен поток – на съвсем друга. Най-накрая ще има задължения за покупка на определени количества газ. Но не от Набуко и от руския поток. От една ще получаваме транзитните такси, когато му дойде времето (някъде в началото на 30-те години), а от друга чинно ще плащаме за прескъпато синьо гориво на Газпром. Както казва народа: къде е Киро на кирия?
Дали един ден Путин няма да оцени жестъана българския премиер в този труден за „Газпром” и броени месеци преди влизането на влиза на Третия енергиен пакет на Брюксел.
Не знам, обаче как в офиса на Газпром Борисов ще се разбере със Шрьодер. Защото не знае немски. Иначе, както вървят нещата в Газпром отдавна им трябва щатен пожарникар.

Гледайте какво се случва в Ливан, за да разберете накъде ще отиде разследването на атентата в Бургас

На 18 октомври се навършиха три месеца от атентата в Бургас. Но в медиите вървя най-вече темата за застраховките на пострадалите израелски граждани, а не за това как върви разследването на терористичния акт. И върви ли изобщо. Междувремено в Ливан опозицията се надигна срещу правителството на Хизбулла. И сега българското разследване на атентата в Бургас е изцяло в ръцете на протестиращите. Ако падне от власт Хизбулла може да я назовем като поръчител и организатор, ако ли не – ще си траем. За съжаление, това ми е прогнозата към днешна дата.


Проблема с печата у нас е поколенчески

„Нюзуик” спря седмичното си печатно издание. Както се казва – една легенда си отиде. В България седмични вестници и дори списание не липсват. В България, слава богу, такива драми няма. И макар списание „Тема” все още да излиза, на издателския фронт са актуалнине списанията, а вестниците. Битката между подобието на информационна преса и жълтия печат е отдавна предрешена. В полза на последния, разбира се. Насреща са 2,5 милиона пенсионери, клиенти най-вече на Ирена Кръстева. Така че моля ви, не ме занимавайте с проблемите на българския печат и периода. Въпроса е преди всичко и най-вече поколенчески. Като няма хляб, поне докато измрат, българските пенсинери ще ядат хартиени пасти. По-нататък е ясно. Неизбежно и поговоловно спадане на вноса на хартия.

  ---------
На снимката най-горе: заслужилия артист на СССР Алексей Грибов в ролята на Опискин, Фома Фомич.
По-надолу: Путин се готви да инспектира подводната част на Южен поток.
Още по-надолу: Е. Живкова в потрес. Ако имаше начин да извика танковете, сигурно щеше да го направи.