Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Досието на един ден ІІ

(Из "На масата на Румяна")

Продължение

Наобикалят ме няколко цивилни. Все едно съм въоръжен и много опасен. После в колата и право в милиционерското управление. Вкарват ме в някакъв широк кабинет. Тук вече милицията действа хард. Карат ме да опразня джобовете. Вадя цигари, запалка, портфейл, ключове,, „Елмазен мой венец” на Валентин Катаев, джобно издание на библиотека „Панорама”. И, разбира се, Конституцията на НРБ и Кодекса на труда *, с които не се разделям, когато съм на път. Няма нужда да казвам, че между изваденото от джобовете са и трите листа с тезиса за програма на профсъюз „Подкрепа”. Започват въпросите от рода на това какво правя в Стара Загора. Отговарям, че съм дошъл на събрание на профсюза. Единият от цивилните, прошарен, с текесезарски вид, замахва, но друг по-млад, спира ръката му. По-младият явно е началник и се мъчи да проведе нещо като разпит. Но разпит не става, защото аз няма какво да крия. Отвеждат ме в друга стая, сядам на изтърбушено бюро, слагат ми бял лист и химикал ми казват да пиша. Още не съм чел наръчника на Деян Кюранов "Как да се държим в милицията", така че действам лаишки. И пиша: „До др. началник на ОУ Стара Загора” Другарю началник, така и така дойдох тук за събрание на Независимия профсъюз „Подкрепа”, тъй като силата на чл. 52 от Конституцията у нас има свобода на профсъюзното движение. Ето защо Ви моля да наредите да бъда незабавно освободен, за да довърша поетите ангажименти.”
Ченгето наднича зад гърба ми и подхвърля нещо от рода, ама ти си бил голям майтапчия. Отговарям му, че не се майтапя. Докато пиша и докато тече диалога в стаята периодично влиза и излиза друг цивилен. Задава ми въпроси от рода това кога съм тръгнал от Кърджали, в колко екземпляра е програмата на „Подкрепа”, къде са децата ми и пр. и пр. Учуден съм, но отговарям. И, разбира се, няма как да знам, че в съседната стая разпитват Мария. Това ще разбера едва на другия, когато тя ще ми разкаже всичко с подробности.


Разказа на Мария

Когато слиза на гарата в Стара Загора, вижда, че пълно с униформени и цивилни. Проверяват документите на всички пътници с обяснението, че на гарата е станала кражба. Също като мен Мария отива до пощата, звъни на домашния телефон на Тренчеви, обясняват и ситуацията. Тренчев ще излезе на улицата да я посрещне. Тъй като още не се познават, Мария се описва, казва също така, че е с вишнево костюмче. После тя възможно най-бързо се маха от пощата, криволичи по улиците известно време и накрая намира „Червеноармейска”. От днешна гледна точка картинката е забавна. Улицата е съвършено пуста. Нито минувач, нито паркиран автомобил. На езика на ченгетата и вчера и днес, ще рече – отцепена. До запознанство с Тренчев, разбира се не се стига. Пресрещат я на крачка от целта, набутват я в колата и я карат в милиционерското. В управлението сме по едно и също време, даже в съседни стаи. Затова едно от ченгетата снове между нас, за да сверява показанията. Вземат и машинописните листа и я освобождават привечер. Слава богу, не я връщат по етапен ред в Кърджали, а я пускат да продължи към Нова Загора. Тя е единствената, която е създал проблем на другаря Танев, тъй като органите са не я познавали, не са разполагали и с нейна снимка. Ето защо я прибират в последния момент, на метри от дома на Тренчеви.


След полунощ или защо е добре да имаш четиво в ареста

По някое време идва един униформен, нарежда ми да сваля колана и връзките на обувките. След малко се озовавам в ареста. Той е като тези от 40-те, които много обичат да описват комунистите в партизанските си романи: циментов под, високо мъждукаша петнайсет ватова крушка, нещо като дървена пейка и високо тясно прозорче. Но без облегалка. Сядам на нея и се опулвам нагоре към прозорчето с решетка. Звезди, колкото шеш. Кога пък се е свечерило над Стара Загора!
Знам, че съм я втасал, но пък и знам нещо друго – не ми остава нищо друго освен да чакам. Всичко при социализма бе чакане. А докато чакам, вадя „Елзамен мой венец” на Катаев. Знам, че свързвате писателя със „Синът на полка”, но „Елмазен мой венец” е нещо съвсем друго. Конституцията и Кодекса на труда остават в управлението. Получавам ги с препоръчана пратка, с подател „ОУ на МВР – Стара Загора” чак след 8-9 месеца, т.е. след 10 ноември.
Времето в ареста прекарвам в четене. Може да ви се струва пресилено, може да не ми вярвате, но пък всеки се оправя със стреса, както самият той си знае.


На сутринта. Пророческия ми сън

Към полунощ отварят двама униформени. Щракат ми белезниците и се озовавам милиционерска патрулка. Отдъхвам си, едва ли с патрулка ще ме водят в затвора. На гарата ми, сваляват ми белезниците, посочват ми билетното гише. Купувам си билет.Униформените стоят на перона, докато се качвам във влака Русе- Момчиград. От там нататък за мен поема грижа транспортната милиция. След малко влака Русе – Момчилград пристига. за влака Русе – Момчилград. Качвам се и от там вече грижа за мен поема транспортната милиция.
Настаняват ме в първото купе на вагона. При възрастна двойка съпрузи. Мъжа, дълго ме изучава с поглед, докато най-накрая не се престрашава:
-- А бе, момче какво си направил, че така те водят?
-- Нищо. Опитваме с едни приятели да правим свободен профсъюз, но властта не дава.
Стареца съвсем се ококорва. През цялото време се радвам на симпатията на възрастната двойка, а милиционера отвреме-навреме наднича през стъклото на купето.
Пристигам на гарата в Кърджали по малките часове. Махам с ръка на милиционера за сбогом, в края на краищата нищо лошо не съм му видял от него. Такава му е работата. Таксита няма, така че се опъвам пеш през града, после по въжения мост над реката, през квартала и у дома. Телефон нямам и няма как да се свържа с Мария. Не искам да будя Пламен Асенова и децата, така че се прибирам в апартамента. Отварям хладилника – разгеле бутилката с гроздова. Наначената.
Отлеждам празния апартамент и сърцето ми свива. Иде ми да ревна, но си викам какво ли е сега на Мария. Човек да пие сам не си е работа. Но в този момент алкохола е спасителен. Навън се разсъмва. Чувам шума на автобусите. Под прозорците ми минавах хора и говорят на турски. Сутрин може, ченгетата спят. Почти пресушавам бутилката, но нищо ми няма. Така веднъж преди много години, на деветия ден на един приятел, с който бяхме двойници, пих цял ден, на вън валеше проливен дъжд, а алкохола не ме хващаше.
Сещам се, че към осем трябва да отида до Пламен и да взема Иво. Но май това е последното, което си помислям преди да потъна в съня. А той е почти документален. Помня го и до днес. Строени сме по фланга и редицата разпонавам много от моите съратници в така наречените неформални сдружения. Насреща ни Тодор Живков. Минава, запознава се с всеки от нас и казва: „Ха, честита НИ победа!”..
Събуждам се потен от кошмара, отивам да взема Иво, а след това тръгваме да търсим телефон, за да разберем какво става с майка му.


Послепис

На другия ден, в новинарската си емисията Радио „Свободна Европа” съобщава за осуетено събрание на Независимя профсъюз „Подкрепа” в Стара Загора. Измежду имената на арестуваните са били моето и на Мария. Румяна (Узунова) e звънила на поразия. Събудила и отец Иван Бонев и Надя. Но от мен – ни вест, ни кост.
На другия ден ми се обаждат от „Народна младеж”, за да ме поканят на „Южна пролет” в Хасково. Там е и моят главен редактор Валентин Даневски, който е и председател на Кабинета на младия писател. Разбирам, че целта на поканата е, за да ми връчат заповедта за освобождаване. Това, разбира се не е изненада. Откакто през февруари диктувам на стенографката Цвети интервю с поета Петър Манолов, нямам нито ред във вестника, макар, че добросъвестно продължавам да изпращам информации.
Изпивам една две ракии, докато поетите рецитират. За България, за любовта, за времето, в което живеем. На другия ден тръгвам за София, а после към Бобовдол, където един бос поет едва влачи патъците си.
 --------
* И Конституцията, и Кодекса на труда, макар и формално прогласяваха свободата на профсъюзното сдружаван, свободата на словото и свободата на гражданите да се събират. Често ми се налагаше да припомням текстовете на милиционерите.


В този блог не се използва пълния член.
Автора не накърнява никому правата.
Напротив. Той е радетел за въвеждането на дублетната форма