Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Горната камара отдавна издиша. И то не само като състав

Сега, когато се вихри скандала около новоизбраните конституционни съдии, а премиерът Борисов е дълбоко загрижен за крехкото здраве на Венета Марковска, струва ми се, че встрани от дебата ще остане големия въпрос: а що за Конституционен съд имаме?
Вярно, през годините на прехода около него бе тихо. Даже подозрително тихо. Вярно, свикнахме той да е пристан на бивши политици или място за отдих за изпълнили дълга си съдии и прокурори. Но те пък ни се отплащат с достолепие и стоят предвидливо извън светлините на рампата. Вярно, решенията му бяха и добри и не толкова добри. А понякога никакви. Но, ако питате мен едно от тях бе достатъчно,за поемем всички ние, българите един огромен и безмислен товар. И да загърбим най-важната, жизненоважната рефрома в правосъдието. Решение № 3 от 2003 година, разбира се. Решението, с което Конституционния съд постанови, че структурната реформа в съдебната власт (изваждането на прокуратурата от нея) e по същество промяна във формата на държавно управление. Разбира се, това не попречи на същия този съд по-късно да приеме, че членството ни в ЕС и промяната в Конституцията, с която прехвърляме правомощия и суверенитет, не изискват Велико народно събрание.
С други думи никой народ, никъде другаде по света не е отнасял от своята горна камара такъв звучен шамар. И никога не е била затръшвана под носа му толкова нагло вратата към правовата държава.
Подобно на съдебната власт, Конституционния съд също е рожба на бившата комунистическа партия. И на башмайсторите на българския Основен закон. И за това не прилича на другите конституционни съдилища в Европа. Не ми е задачата сега тук да правя сравнения, но ще ви кажа само, че това, което се случва у нас понастоящем няма да как да стане, примерно в Полша, Чехия, Словакия. По причина, че хората са лишили депутатите от възможността да си менкат конституционни съдии и са натоварили с назначенията само и единствено своя държавен глава. Направих си труда да надникна и при останалите източноевропейски държави и никъде не видях да са толкова ларж – избор с обикновено мнозинство, а кворумът --50 на сто присъстващите. Познайте коя е единствената страна, с която сме си лика-прилика в това отношение? С Румъния, разбира се. Може да се каже, че винаги сме с румънците, до тях, около тях, а понякога и малко зад тях. Засега, обаче, те ни водят със скандала през това лято, в дъното на който бяха баталиите за техния Конституционен съд. И знаете ли кое е на смешното в случая ? Нямали ли са си работа румънците, та пред декември 1991 година почти преписали уредбата в нашата току-що приета Конституция. Намерили от кого.
Почти се изкушавам да продължа с това защо българите толкова често опират до съда в Стразбург, въпреки смешните опити на управляващите да натоварят с час от тези неговите Инспектората в съдебната власт. Ама какво да се отпускам в тази посока като и без това знаете, че в в България най-застрашени от посегателство над конституционните си права не са обикновените граждани, а президентът, министрите, депутатите, главният прокурор и шефовете на върховните съдилища.
Най-накрая, това, което се задава спокойно можем да наречем българска работа. Нямам предвид повторението на сценария около избора на членовете на ВСС. А най-вече това, че като едно нищо Конституционният съд може да влезе в мониторинговите доклада на ЕК. А да припомня, само за тези, които в момента не се сещат – той все пак не е част от съдебната власт.
Иначе, ако се върна на въпроса за здравето на Венета Марковска, мисля, че всичко е заради тази черна прокоба, която тегне над Плевен. Покрай местните магистрати и покрай някои тамошни граждани като Красьо Черничкия, например.
Да вземат да преместят най-сетне плевенските съдилища и прокуратурата в Долни Дъбник, белким спрем да се стряскаме щом се зададе кадър от Плевен.
-------------
Текст и снимка: "Капитал". Членът на Конституционния съд от президентската квота Димитър Токушев в дълбок поклон пред президента Георги Първанов (агент Гоце) и зам.-председателя на Народното събрание Лъчезар Иванов (ГЕРБ)